Постинг
17.05.2013 06:00 -
ЧЕТЯЩИТЕ ХОРА: Събка Дякова-Чехович
- Моля те да се представиш по най-краткия или приятен начин..
Готина!
- Книгите за теб са...
Необходимост. Винаги е било така.
- Как подбираш какво да четеш?
Обикновено чета поне две книги едновременно – специализирана психологическа литература в кабинета си и художествена литература в къщи. Професионалната литература я чета като учебник – задължително с молив в ръка, за да подчертавам всичко, което ми прави впечетление. Чета много психологически книги по Интернет на полски език.
- Коя е последната книга, чиито страници затвори вчера или днес?
От седмица насам всекидневно отварям с удоволствие страниците на „Възвишение“ на Милен Русков – изключителна книга! Другата книга на български автор, която в последно време ме е впечетлила много е „Рай“ на Радослав Гизгинджиев. Двете книги са съвсем различни като стилистика, тематика и светоглед, но всяка носи силни послания и красота. Страхотни книги сте написали, момчета!
- Ти си психолог по професия. Какво те накара да пропишеш?
Никога не съм се насилвала, не съм мечтала да ставам писател, но и не съм си поставяла ограничения, че не мога да бъда нещо, което поискам.Имах идеи, имах време и просто се отдадох на предизвикателството да пиша.Има много общи неща между работата на психолога и писателя: и двете са самотна дейност – в единия случай си сам с клиента срещу себе си, а в другия – сам с белия лист. И писането и психотерапията изискват концентрация, умение за вникване в невидимото, неизказаното, за да бъде то вербализирано. За мен писането, както и четенето на книга са вид всекидневна, лична психотерапия.
- Днес хората търсят книги от поредицата Психология за всеки, приложна психология... Как си го обясняваш: заради стреса или общуването става все по-трудно...
Обяснявам го с това, че хората искат да разберат и развиват себе си – самопознанието е движещ наш инстинкт, рационализирана част от инстинкта ни за самосъхранение. А сега всичко това е лесно достъпно: отвсякъде ни заливат книги, програми, семинари за личностно и духовно израстване, това вече е цяла индустрия. Вероятно за това и моята книга се възприе така добре, както и психологическите семинарите, които водя. Стреса и трудното общуване са индикация, че човек не е щастлив и е необходимо да направи нещо със себе си, с живота си. Книгите по приложна психология и духовно развитие са необходима част от пътя към осъзнаването на това кой съм и какво искам. Когато човек е поел по този път, това означава, че е поел отговорността за живота и щастието си в свои ръце.
- От срещите с читателите на "Фитнес за женската душа" сигурно си събрала материал за втора книга? Разбрали ли са дамите твоето послание и само читателки ли имаш или и мъже читатели?
Самият факт, че книгата претърпя второ издание едва половин година след излизането си, показва че е достигнала до сърцата на много хора. Един от най-често задаваните ми въпроси е:“Кога ще има „Фитнес за мъжката душа“?“ Със сигурност бих могла да напиша и такава книга – имам пре-богат личен и професионален опит, и голяма фантазия, но не усещам темата като емоция. Мъжът като емоция – да, но е и като тема за книга. Това, по което в момента работя, е книга за брака. Брака като институция и емоция е в окаяно състояние и от това страдат и двете страни. Е, тази книга вече ще се чете от повече мъже, убедена съм. И дано след нея да има повече хора, решени да бъдат щастливи.
- Имаш ли любими и постоянни книги, които препрочиташ?
Постоянно препрочитам книгите си с психологическа литература – онези пасажи, които подчертавам с молив – за опресняване и нов поглед върху нещата – това е много важно за професията ми. Любими книги с художествена литература имам много, но рядко препрочитам някоя, предпочитам нови. Но все пак, първо място в класацията от препрочитани книги е „Майсторът и Маргарита“ на Булгаков – приказна книга, нали?!
- Четенето е и възпитание, навик. Как се възпитава, във твоето семейство четеше ли се?
Домът на родителите ми е затрупан с книги, редяха се по опашки и пускаха връзки, за да ги купуват. На нас, децата се подаряваха книги и ние подарявахме книги за рождените дни на приятелчетата си, подаряваха ни книги и в училище – още ги пазя. Аз четях страстно, не оставах без книга, въпреки че в онези комунистически години нямах възможност да избирам. Моите синове сега (19 и 17год) не четат страстно, но четат избирателно и на три езика – български, полски, английски. Да, ролята на семейството е важна за възпитаването на навици, но четенето не е просто навик, то е духовна потребност – когато човек я носи в себе си, в даден момент тя се отключва. От лятото си кореспондирам с момиче на 24 години, което ми сподели, че моята книга е първата, която си е купила, много и е харесала, и ме помоли да и препоръчам други книги, които да чете. Ето това писмо ме ощастливи истински като писател. Почувствах, че дори само заради това момиче си е струвало да напиша „Фитнес за женската душа“.
Търсене
За този блог
Гласове: 4262