Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.05.2013 06:00 - ЧЕТЯЩИТЕ ХОРА: Галена Воротинцева
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 936 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image 




Моля те да се представиш по най-краткия или приятен начин за теб...

- Човек като се представя винаги малко послъгва. То е подсъзнателно и не е чак толкова лошо, ако приемем, че цялата работа е в стремежа да се харесаме на хората, които и ние харесваме. Във всеки случай, честно си казвам следните няколко неща: името ми и възрастта ми са моите и не използвам псевдоними. Обичам си всичките 51 години. Обичам училищата, в които съм учила, обичам си и учителите, които ме учиха от азбуката до българската филология и журналистиката. Най-тежко преживявам загубите в междучовешките отношения. Не изповядвам призивите за безусловното позитивно мислене. Като чета призиви да мисля позитивно се чувствам лош човек, понеже не мога да гледам проблема и да се правя, че няма проблем. Изразните ми средства понякога са малко грапави, но то е от остротата на проблемите. Имам трески за дялане. Знам, че сламката в окото на другия е нищо в сравнение с гредата в собственото ми око. Това е много полезно знание.

- Книгите за теб са...


- Книгата ми позволява да чувам, без да ми се налага с говорене да коментирам чутото. Дава ми възможност да виждам, без да се суетя, че някой ме гледа. С книгата се чувствам участник в един глобален диалог, в същото време човек има възможност да остане насаме със себе си и да бъде честен и истински. Като отвориш книга, ставаш част от живота на други хора, влизаш в други времена и нрави. Учиш се от тях, избираш позиция, произнасяш се пред себе си за доброто и за лошото. Човек като чете отива там, където иска да иде, а къде иска да иде – това го решава изборът на книга. Важното е, че книгата те води на всевъзможни места и във всевъзможни времена. Така ставаш независим от физическото време и разстояния. И това не е само илюзия. Иска ми се да кажа, че книгата прави човека свободен и тази свобода не противоречи на казаното, че който трупа знание, трупа и печал. Защото свободата не винаги е най-голямата веселба. Свободата е в разширяването на възможностите за избор, а изборът какво друго е, ако не да се лишиш съзнателно от едно нещо в името на друго нещо. Хубавата книга възпитава етиката на избора, разширява гледните точки, формира духовния ръст на човека.

- Как подбираш какво да четеш?

- Животът е крътък, времето е ограничено и човек е осъден да премине през дните си, неуспял да види всичко създадено. Чувала съм да казват, че и само три книги да прочетеш – достатъчни са, стига това да са правилните книги. Дори да е вярно, все пак ще трябва да разбереш кои са твоите три книги, нали. И да прочетеш три вагона четмо, докато ги намериш. Мога да кажа със сигурност какво не бих прочела, но и това, за да го знам, трябваше все пак да прочета нещата, които сега не бих отворила.
Преди време получих един великолепен подарък – поетът Тодор Чонов ми подари електронна библиотека от 5 хиляди тома. Страхотно е чувството като излизам от къщи и като потеглям по пътищата, да си нося и 5 000 тома в шепа, сложени в една флашка. Не че съм ги прочела до един, но чувството, че си носиш библиотеката където и да идеш е невероятно.


- Имаш ли любими и постоянни книги, които препрочиташ?

- Мисля, че големите неща са в книгите за малките. Приказките са ми постоянните книги. Там е богато. В различни периоди от живота си човек има нужда да чете различни неща. Поне с мен е така. Понякога като не може да намери сам отговорите, търси ги в книгите – чрез тях научава за себе си и се опитва да разбере другите. Важното е да има воля за разбиране и за хармония. Иначе хората са ги написали нещата.

- Четенето е и възпитание, навик. Ти работиш с деца и сигурно виждаш кои от тях растат в семейства, където книгите са на почит...

- За жалост, децата, с които работя са от ромски семейства, родителите на повечето от тях са неграмотни. Тези деца никога не са видели родител с книга в ръка и приобщаването им към четенето е трудно. Хубаво е, че са още малки и мисля, че има време да им се създаде отношение към книгата. Нося им интересни детски книжки с картинки и не пропускам да вметна между другото: „Когато станете големи и имате деца, прочетете им тази книжка.” И тогава им прочитам нещо. Веднъж като затворих книгата децата спонтанно започнаха да ръкопляскат. Плакали са ми на „Малката кибритопрадавачка” и на „Обесването на Левски”. Надеждата ми е тези деца да започнат да търсят приятелството на хубавата книга.

- Любими писатели?

- Книгите и авторите, които обичам са много. Зависи от момента, зависи от емоционалното ми състояние.Обичам да препрочитам руските класици. Човек на различна възраст вижда различни неща. Една добра книга винаги може да ти каже още нещо – колкото пъти и да я отвориш.

- Къде обичаш да четеш, открила ли си своето удобно местенце за четене?

- Като бях дете в двора на мамините родители на село имаше един орех. Още го има. Тогава ми се виждаше много голям. Сигурно защото аз съм била малка. Под ореха минава дувар, който огражда двора. Як дувар, каменна зидария. И той ми се струваше много висок и едва се покачвах на него. Там, на дувара, под сянката на ореха съм прекарала най-хубавите лета от детсвото си. Там обичах да чета, докато настана време да не ми прилича да се катеря по дуварите. Сега гледам да отделя време да отворя книга, пък и да не е на любимото ми място – не е толкова важно. Иначе си падам по съботни късни следобеди. Ако може и да са дъждовни, ако може и да не свършват.

- Мечтаеш ли да се срещнеш с някой писател и да изпиете...каквото ви се пие!

- Да. Има такъв момент във възприемането на онази цялост, състояща се от творбата и от нейният автор. Имала съм случаи, когато съм се оказвала под такова силно въздействие от прочетеното, че в някакъв момент съм имала неистовата нужда да видя този човек, който ги твори тия неща. Мечтала съм и вече няколко пъти мечтата ми се е сбъдвала. Няма да забравя срещите си с Тодор Чонов, с Валери Станков, с Ивайло Блалабанов. Мечтата ми е да ги срещна отново. И други автори искам да видя. От утвърдените и от младите. Има много талантливи млади хора и ми се иска да се надявам, че някъде в далечината ме чака една масичка с по едно кафенце или каквото дал Господ – да ги видя...












Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1093942
Постинги: 1151
Коментари: 510
Гласове: 1396
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829