Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05.2013 06:00 - ЧЕТЯЩИТЕ ХОРА: Елена Алексиева
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 1652 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 31.05.2013 06:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image




- Моля те да се представиш по най-краткия или приятен начин!


Не ме бива много да представям сама себе си, винаги има риск да звучи като глупава обява за запознанство. Не обичам да занимавам хората с личността си. Затова и тук ще кажа единственото, което винаги казвам в такива случаи: "Добър ден, аз съм Елена Алексиева."


- Честита награда Аскер за драматургия!
Ти казваш: "Жестокостта е движещата сила на човека, независимо дали той го съзнава. Тъкмо тя е и централната тема в писането ми".
Това не е ли и една от темите на пиесата ти "Терапевтът?


Разбира се, че в "Терапевтът" има много жестокост, това няма как да не се види още на първи план, независимо дали се гледа представлението или само се чете текстът. И тя е действена, тоест, не само се говори за нея, не само прозира в думите, но и работи през цялото време. Точно затова може би в тази пиеса е по-уместно тя да се формулира повече като движеща сила, отколкото като тема. Защото каквито и да са темите, тях ги движи повече или по-малко едно и също. Поне тази страна на човешката природа виждам аз - не само в писането, но преди всичко в света около себе си.

- Книгите за теб са...

Всичко. Във всеки случай огромна част от живота ми. Изпитвам безкрайна благодарност към тях. Обикновено те са единственият начин да си възвърна душевното равновесие, което толкова лесно губя. Понякога дори ми се е случвало да прегръщам книги, които са ми важни, обичам и усещам почти физически как с всяка страница ме спасяват.

- Как подбираш какво да четеш?

Различно. Понякога чета тематично, друг път просто интуитивно. И не съм сигурна, че аз подбирам книгите. Често имам чувството, че те - поне някои от тях - ме подбират да съм им читател.

- Коя книга четеш в момента?

Една изключителна биография на Мишима Юкио, всъщност най-новата му и най-изчерпателна, озаглавена е "Персона", а автор е Наоки Иносе.

- Имаш ли любими и постоянни книги, които препрочиташ?

Любими имам много, но до препрочитане стигам рядко, защото постоянно се натъквам на страшно много книги, които непременно искам да прочета, така че за препрочитане не ми остава много време. Сравнително често обаче се връщам към Хайнрих Бьол, към когото имам особена слабост.

- Четенето е и възпитание, навик. Как се възпитава, в твоето семейство четеше ли се?

Четеше се, но не бих казала, че в някакви извънмерни пропорции. Все пак говорим за друго време, когато четенето играеше доста по-голяма роля в живота на хората, отколкото сега, и беше нещо обичайно и ежедневно. Не го казвам като оплакване, а чисто и просто като констатация. Освен това аз се научих да чета някъде на 4-5 години, така че от малка си чета сама и доста самостоятелно.


- Любими писатели? Писатели, от които се учиш?

Ами много са, а и не от всичките си любими писатели се уча, защото някои от тях са доста различни от моя стил и начин на писане. Но например открай време си имам една "Света Троица", която се състои от Уилям Фокнър, Греъм Грийн и Дж. М. Кутси. Към тях мога да прибавя още мнозина, като Мишима и Хайнрих Бьол, които споменах по-горе, Макс Фриш, Пол Боулс, Реймънд Карвър, Лукас Берфус, Хенинг Манкел, Томас Бернхард (колкото и да е странно да ги слагам един до друг!), Ясунари Кавабата, Шусако Ендо... И тъй нататък.

- "Последната ми мания е драматургията. В драматургичното писане открих една особена свобода, както и помитащата сила на изкушението да разкараш всичко излишно, за да стигнеш до голата и отблъскваща същност на човешкото, на неговата маловажност, на неговите безумие и уплах." - след тези твои думи какво ново да очакваме? Ти си автор на разкази, романи.

От всичко по малко, предполагам. Искам да се върна към прозата, по-точно романа, но и да не спирам с пиесите. А ако намеря някакъв начин жанрово да слея двете, за да видя къде могат да ме отведат, би било най-хубаво.


- Историята с инспектор Ванда Беловска от "Нобелистът" няма ли да има продължение?

Ще има, поне така съм планирала, но не това е следващото, с което ще се заема.


- Любими теми за писане?

Един сръбски писател, на чийто импровизиран клас по творческо писане веднъж случайно присъствах, започна с това, че най-общо писателите са две групи: тези, които пишат за любовта, и тези, които пишат за смъртта. Не знам дали това си беше негова формулировка или цитираше някого, но като се замислих, стигнах до извода, че горе-долу нещата действително стоят така. С изключение на онези автори, които успяват да пишат и за двете, което може би се явява някаква форма на висш пилотаж. Но засега аз лично съм от втората група.

- Таиш ли някоя история, която още не си готова да разкажеш?

Разбира се. Бъдещето ми е пълно с такива истории. Дано все пак успея поне част от тях да извадя на бял свят.


- Какво имаш на бюрото си, на стената си, каква е гледката през прозореца ти? Опише ни пространството, в което пишеш.

Нищо необикновено няма около мен, а и не ми е нужно някакво определено пространство, за да работя. Не че ми се получава навсякъде, но някакъв елементарен комфорт ми е достатъчен. И тишина. А това, че от прозореца си виждам предимно кухнята на съседите хич не ми пречи.


- Правиш ли нещо специално, за да се вдъхновиш?


Не. Вдъхновението ми е малко чуждо като концепция, а на всякакви специални ритуали гледам с насмешка. Щастлива съм, когато имам идеи и време, за да ги работя. Повече от това не ми е необходимо.



- Какво/кого слушаш, докато пишеш? Предпочитана музика като фон.

Нищо не слушам, не мога да понасям шум, когато работя, независимо какво. В този случай дори музиката ми се явява шум. А и не е справедливо спрямо самата музика да бъде ползвана като фон.



- Къде обичатеш да четеш имаш ли свое специално място за четене в дома ти?


Мога да чета навсякъде, нищо никога не ме е спирало. Аз съм обикновен човек без особени претенции, поне не спрямо физическата си среда. Както обичам да казвам понякога, мен и в дупка в земята да ме сложиш, пак ще си работя спокойно - ще си чета и ще си пиша.




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1094125
Постинги: 1151
Коментари: 510
Гласове: 1396
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829