Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.06.2013 06:00 - Анелия Гешева: И някоя Ана Каренина слиза от първа класа
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 606 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg



    ***

Помня всичко. Помня всяка дума,

зад която властно те зазиждах,

погледа над чашата, костюма,

жеста неуверен за довиждане.

Помня себе си, аз бях палача,

чувството висеше и се клатеше.

Казах ти, че мога и да плача,

но е неуместно и просташко.

Помня още, че се пошугевах –

обявих начало на турнира

за сърцето ти, което струва

много повече от чаша бира...

Помня всички саркастични спазми,

помня истеричната илония,

помня цялата недоизказаност...

Само теб не мога да си спомня.





РЪКОПИС

1.

Гола стъпвам в праха от копита на неприятели,

пия дяволска мъка от очите на сури вълчици

и се любя отчаяно с всичките свои побратими,

и се раждам по жътва във топлото зрънце пшеница.

2.

Изпокъса небето рибарските мрежи на словото.

По библейски началото се разпиля уморено в овразите.

Летописци-наивници, започнете от днес да се молите.

Аз се връщам във свитъка. Дано този път ме опазите.



   ARS LONGA

Самотата спря да обикаля

на деня ми острите ъгли.

Под леглото само се търкаля

кривият часовник на Дали.

Никаква следа от съпротива,

никаква надежда за дъга.

И дори в това, че си отиваш,

не намирам повод за тъга.

Избледнява нежно, акварелно

всеки нов нюанс на любовта.

Разминаването е въпрос на смелост.

И – понякога – на красота.



   АУКЦИОН


Многоцветен и слънчев,

сам любовник на себе си,

този дъжд в златна рамка

вали ме от триста години.

Всички рокли ми знае,

всички пътища през косата - до устните,

и пълзенето към ръцете ми,

и обратно - нагоре,

когато отмятам очи да го видя.

Сега го продават.

Чифт добри хорица

ще му бършат прахта всяка събота,

докато златната рамка се разпадне

от толкова благополучие

и от толкова суша в очите им.



***

Понякога самотата

почти прилича на щастие –

спомен отвъд вратата,

който пронизва властно.

Не чародейна осмоза,

нито прокоба мътна –

в мигове като този

знаеш, че си безсмъртна.

Стъклата са запотени,

чаят изстива на масата...

И някоя Ана Каренина

слиза от първа класа.

 



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1107510
Постинги: 1180
Коментари: 519
Гласове: 1434
Календар
«  Март, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031