Постинг
04.06.2013 06:00 -
Лили Качова: Нататък е мълчание
Разсъмване
Без сухото ръмжене на тромпети –
протъркани от оди за възхвала –
без Юди в храма, алхимици, вещери
светът е длан –
открит, неопетнен…
И малък.
Децата знаят истинското име –
съкровище в кутийка,
жабче в джоба…
Така е хубав! Свят е за обичане.
А ние – във къртичините ровим.
Пространствата делим...
Не е ли лудост!
Враждуваме… Броим насън монети.
Езикът ни – мъхнат от скверни думи –
едва ли в чиста радост ще засвети.
И не за чест,
и не дори за слава
са битките ни, смъртите, арените…
Човек – на колене пред суетата си –
забравя, че гост.
И само временен.
Строим си колизеуми за Егото.
Кои са роби тук,
кои са нобили?
Най-важните неща вплътихме в зрелище,
а камъни трасират нанагорното.
О, Цезаре!
Живот не се купува.
За летежа на душата се сражавам.
Крещи тълпата… Нека. Аз съм глуха.
И съм заета.
Кърмя свободата си.
… Нататък е мълчание.
При изгрев
небето след петлите се отваря,
загребва слънце, плисва го в очите –
един да е прогледнал –
заслужава.
За стихотворението авторката е получила втора награда от Националния конкурс за поезия на вестник „Литературен глас“
Спор няма - 7-ми ноември загуби научно-т...
Здравко Кисьов - "Обратно време&quo...
Семь друзей ATACMS - Белгород, Курск, Бр...
Здравко Кисьов - "Обратно време&quo...
Семь друзей ATACMS - Белгород, Курск, Бр...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4332