Постинг
05.06.2013 06:00 -
Нели Пигулева: Аз пак ще дойда, пак ще се завърна
ПЕСЕН
Хрипти навънка като псе прогонено
измокрената олисяла есен
и като нея - дрипава, бездомна,
е стегнатата в гърлото ми песен.
Трепти върху стъклото капчица сподавена -
сълза солена от дъжда занесен.
Тя сякаш иска в мен да се промъкне
през стегнатата в гърлото ми песен.
Опитвам да налея вино в чашите.
Опитвам хляб да стана да замеся.
Задавя ме и пречи - кост заседнала
е стегнатата в гърлото ми песен.
След време се улавям, че е част от мене
и ще ми липсва като белег, с нож нанесен -
върху лицето и върху душата ми -
пристегнатата в гърлото ми песен.
. . .
Аз пак ще дойда, пак ще се завърна.
Но нищо няма да е същото като преди.
Ще са изтекли всичките води,
ще е останала единствено безцветната,
прозрачната, безликата, безмълвната.
Ще бъде времето на есента и ние
със длани ще прикриваме лицата си
от вятъра /дали наистина от вятъра?/.
Ще има ли какво един от друг да крием?
Или ще тръгнем бавно по алеята,
затрупана на кленовете от листата...
И върху нас полека ще вали
"това, което сме били и не били",
това, което е изтекло между пръстите,
това, което някога не сме видели
как във една любов ни е покръстило
и от което - боже мой, кога?... -
сме побелели...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4316
