Книголюбие :: ЧЕТЯЩИТЕ ХОРА: Начо Христосков

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.06.2013 06:00 - ЧЕТЯЩИТЕ ХОРА: Начо Христосков

Автор: knigolubie Категория: Изкуство

Прочетен: 1011 Коментари: 0 Гласове:

Начо Христосков е завършил българска филология. Автор на 3 сборника с разкази и един роман. Под печат е 5-тата му книга : „Разкази за Иван”. Автор е и на 2 неиграни пиеси. Поради не „особено топли отношения” с тогавашната власт, до 1990 г. не му е издавана книга. Работил е на различни места, а е бил безработен и преди и след 1990г. От 1992 до 2001 г. е бил директор и управител на най-старото българско книгоиздателство – „Христо Г. Данов” гр. Пловдив. Преди 2-3 месеца е избран за председател на дружеството на писателите – Пловдив. Живее и работи в същия град.

- Книгите за Вас са...

Като автор, бивш издател и очевидец на тотално преиграване с пиара, вероятно би трябвало патетично да заявя: „Най-важното /великото, решаващото и др. подобни/ нещо!” Книгите /може да си прочел дори и само една / са част от духовния живот, а той пък от своя страна е част от цялостния живот на всеки човек. Така е и при мен.

- Как подбирате какво да четете?

Поради липса на културни напластявания и оформен вкус, като дете и юноша съм чел безразборно. Но съпреживяването и насладата от четенето в онзи период са били най-истински и силни. И след толкова години помня цели пасажи от индианските романи на Лизелоте Велскоп Хенрих – волния живот на племето дакота, храброто момче Харка, син на гордия вожд Мотатаупа, битките и предателствата, честта и възмездието... В зрелите си години пък честичко се е случвало да оставя някоя книга след първите прочетени 5-6 страници...Дано останалите непрочетени страници не се възмущават силно... Но ако ме ругаят – правото си е тяхно... Следвам вкуса си...

- Коя книга четете в момента?

Не е художествена. Едни мемоари на генерал Шарл дьо Гол.

- Вие пишете преди всичко разкази. Кой е най-добрият майстор на разказа според Вас?

Мога да говоря само за съвременната българска литература. До 1990 г. „майсторското свидетелство” задължително се „подпечатваше” от тогавашната главна и единствена Партия.
От 20-тина години пък литературно-естетическите критерии са така размити, че ще бъде твърде самонадеяно и претенциозно да давам някакво категорично мнение по въпроса.
Има вече толкова обявени и самообяваващи се „майстори” на късия, средния и всякакъв друг вид разкази... Според мен /може и това да е гласът на завистта и злобата.../ върху днешния „простор” /и хартиен и елктронен/, издувани от вятъра на приятелски пиар и автопиар, се веят доста литературни шорти на впечатляващо ярки цветчета...А пък като се взреш в тях, дори и да пипнеш – вътре няма нищо...Но всеки е свободен и има правото да се изживява и самовъзприема всякак. Само че, ни в клин, ни в ръкав, си представям ако Йовков беше жив, срещнехме го на улицата и започнехме бурно да го приветствуваме с възгласи:”майсторе, майсторе!”, дали нямаше да се изчерви?

- Имате ли любими и постоянни книги, които препрочитате?

Най- често: „Спун Ривър”, една книга със сюжетни стихотворни епитафии от Едгар Ли Мастърс, романа „Чужденецът” на Албер Камю, прозата на Иво Андрич. Обичам и често се връщам към съчиненията на френските моралисти от 18 век – Монтен, Паскал, Ларошфуко, Лабрюйер. Още – „Фрагменти”-те на Атанас Далчев, „Призори” /пак фрагменти/ на Светлозар Игов...Но да спрем до тук, защото ще излезе, че съм „залепен” за книгите. А то не е така.

- Имате ли любими теми за писане?

Не. Пък и не смятам, че те са безкрайни. Значимите неща, които съпътствуват човешкия живот – от раждането до смъртта – по всички географски точки на света и във всички епохи, общо взето са сходни. Още онзи, „ с чело голямо и бяло като облак”, както описва Омир в едно свое стихогворение големият български поет Борис Христов, ги е казал в „Илиада”.

- Таите ли някоя история, за която още не сте готов да разкажете?

Има такива. Дай Боже наистина да „узреят” и ако имам потенциала да ги осмисля - да се опитам според възможностите си да ги „пренеса върху белия лист” със средствата на художествената литература.

- Какво имате на бюрото си, на стената си, каква е гледката през прозореца Ви? Опишете ни пространството, в което пишете?

Живея в краен панелен квартал на Пловдив в маломерно жилище. Пиша /но не всеки ден и час/ на прост компютър върху просто бюро до прозореца. Отсреща на полянката малчугани ритат топка – често ги заглеждам и се кефя, когато вкарат „гол”. На една от стените имам картина на пловдивски художник, взирам се често в нея и откривам по нещо ново... Както се вижда – бедна и оскъдна обстановка, но на мен си ми харесва.

- Правите ли нещо специално, за да се вдъхновите?

Ами сигурно т. нар. „вдъхновение” при всеки е различно. За себе си аз бих го нарекъл по-скоро подтик, обсебване от нещо. То може да бъде звук, цвят, реплика, случка. Ако „заседне” трайно у теб, ще се мъчиш да го осмислиш, да „правиш” от него литература... Не винаги се получава. Аз съм привърженик на „бавното” и самотно „бързане”.

- Какво слушате, докато пишете? Предпочитана музика като фон?

Прозата, без да я противопоставям на поезията, изисква по-дълготрайно съсредоточаване и по-дълго чисто физическо време за написване и редактиране. Писателството е един от най-самотните занаяти, съпроводени с мисловно и емоционално натоварване. Затова предпочитам любимата музика да си стои безшумно в подсъзнанието и паметта ми и скрито да ми въздействува и стимулира от там.

- Мечтаете ли да се срещнете с някой писател и да изпиете...каквото ви се пие?

Дай Боже да не звучи твърде маниакално – да беше жив Албер Камю, да седнем на уединена маса пред две чаши /абсолютно никакво значение няма с какво ще са пълни/ и да....помълчим. Другата ми невъзможна фантазия пък направо се спуска в древносттта – да видя босия Сократ на някой от пловдивските пазари с чаша зелев сок в ръка...

Нагоре