Книголюбие :: Времето те търси - за романа на Иво Георгиев "Уроборос"

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

09.06.2013 06:00 - Времето те търси - за романа на Иво Георгиев "Уроборос"

Автор: knigolubie Категория: Изкуство

Прочетен: 1115 Коментари: 0 Гласове:

        За романа "Уроборос" - Иво Георгиев

        Христина Панджаридис



Млад мъж е в организирана група от осемнадесет души, с водачите – двадесет. Самолетът, в който е и героят ни Добри, поема от Париж за Бастия. И обратно. Средиземноморието се разкрива страница след страница. То е не просто фон, екзотика, но и атмосфера, търсене, опит да разберем себе си, света, времето.
Има и друго начало. Пеша, с кораб, с бягане от преследвачите. Мъж на име Рал. Родствената им връзка са някакви си шест века.
В романа на Иво Георгиев се развиват две основни паралелни истории и поне още толкова допълнителни, но не и маловажни. Две пътувания в сегашно време и в миналото. Те се преливат, сближават и отдалечеват. Не се отблъскват и не звучат странно. Прилягат си. Като ножът, купен в Корте, в дюкянчето „Ножове Ралцони. Корте“. „Малък, сгъваем, овчарски нож с рогова дръжка.“ Нож за спомен за самозащита, или нож, с който отрязваш ненужното ти и омръзнало парче безполезно парче биография.
Вероятно за да се кажат някои истини е необходимо да си на определено място, на точното време. За едни то е сега, преди следобедното кафе, за други превъртаме часовника с векове назад. Фантазията не се покрива с прах и не седи в архива.
Случайно ли е избрана топлината на Корсика и ярките пейзажи? Не отварят ли те врата за болезнени спомени, за осъзнаване, за смелостта да си зададеш въпроси. И отговорите да изтекат като песъчинките на морския пясък. Кой съм и защо вървя по пътищата, без какво не бих устоял, кое е излишното. Кое ме топли час и кое сгрява пожизнено.
Любовта споява историята. Страстта на Рал към Корибела, повелителката на вълците и симпатиите на Добри към Ирена, правят текста по-плътен и земен. А и какво е една книга без манастриско вино, но в никакъв случай с добавка на нафталин, и без любов. Без детайли, без тръпка от случайно разменени намигания.
Езикът е богат и емоционален. Език на поет и философ, на наблюдател и участник. Не е натрапчив и неразбираем. Думите притежават магията да те увличат и покоряват.
„Уроборос“ се чете леко, без да е леко четиво.
Чувството за хумор на писателя превежда умело от брега на спомените за смъртта на най-близките към разходката в непознато гробище или на планински преход.
Романът ни кани на пътуване. Проследяваме дните и размислите на двама мъже – на разстояние шестотин години. Много или малко... Не е ли въпросът неуместен?
След прочита изникват нови въпроси и усещания. Покорен си от тази уж „екскурзионна“ история и зад бързото четене отсяваш красотата и таланта на автора. Той е вътре в текста си, но и ти, читателят, си се напъхал там. От любопитство и жажда за слънце първоначално, а сега си вече залепнал и потънал в изказаното. Но не бързаш да се чистиш от „лепилото“, харесва ти да си на „ти“ с героите, да поносиш раниците им.
Роман за времето. Най-временното нещо на света. Роман за човешкото, което е непреходно, макар да се побира в дати – от – до.
Временният край за човека преди теб е първата глътка за твоя живот. След последният ти поглед идва ново лице. Кръговрат. Безкрайност.
Времето е онова, което усещаш и помниш. Времето е незабравата.

Нагоре