Постинг
10.06.2013 06:00 -
Николай Милчев: Малки години
МАНАСТИР
Пътеката издъхва най-отгоре
с опашка на орел и на магаре.
Но вижда манастир, скали и орех,
и ветрове с прокъсани хастари.
Един монах долита с боровинки
и оцветява облак и молитва.
Залязва слънце, образът му синкав
ухае на разполовена тиква.
Ако посмееш, гледаш долината,
осеяна с картофи и пъстърви,
или конеца мокър на реката,
със който шипка ризата си кърпи.
Ако не смееш, си измисляш пламък
от свещите, които си говорят,
и сядаш до напечения камък,
за да му капнеш своята умора.
Изгрява нощ и орехът си ляга.
Монах облизва устните си жадни.
Луната тръгва с бронзова тояга
и се страхува, че край нас ще падне.
МАЛКИ ГОДИНИ
Пътувам върху бялото магаре
между изтръпнали от сладост дини.
И захарта в кристалчета от пара
изтича като малките години.
За малките години без обувки
аз пазя пръстчетата и петите.
Под обедния сън, завит със скука,
ухаят сънищата на петлите.
Като напускам зрялото си време,
за да опитам аления резен,
аз чувствам как устата ми поема
от розовото гукане на бебе.
По-сит от цар, с коремче като топка,
магарето целувам по ушите.
Нататък е замаяната котка,
с мустаци от светулки сред тревите.
ВОДНО ИМЕ
Защото лятото стана къпинено,
иди при реката и напиши си името.
Седни на брега и погледай как рибите
се целуват на дъното и светкат с огниво.
След минута от огъня или капките алени
всяка мисъл ще бъде като люспа запалена.
И край дивите патици и върбите надникнали
ще усетиш как вятърът от водата пониква.
Как изсвирва със пръсти и към бързея хуква –
да удави и последната къпинена буква.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4310
