Постинг
20.06.2013 06:00 -
Ангел Колев: Младостта на старите
На София с любов
Този град е безбожно красив!
И тук всяка минутка си струва!
Тук на теб: Не ти трябват очи.
А душа! В нея, пък да пътуват:
Страст! И тихите пролетни дни!
С тях и ти. Да е мокър паважът.
Онзи “Цар”! Да е толкова жив:
И да иска нов стих да разкаже.
По “Раковски” да минеш в зори!
Ала: Да те посрещне и “Графът”.
Насред ”Витошка”, там да стоиш.
И да гледаш в екстаз планината.
Но да чуваш, плах: Тупка сърце.
Впрочем: Не е едно? Милиони...
Пак се радват на птичи концерт.
В кафенета. В коли. На балкона.
И го знам. Затова и не питам защо:
Днес си моя? Най - хубава? София!
Ти за мен си един океан от любов!
И съм в теб. С още няколко строфи.
Младостта на старите...
Че защо да сме стари?
Как да вярвам в това?
И съм леко прошарен.
Просто някакъв цвят...
Две невидими бръчки.
Взел съм ги за късмет.
Не. За теб не поръчах.
Всъщност ти си добре.
Ти си нещо прекрасно.
Все на двайсет. Жена!
Знам, светът ти е ясен.
Както, впрочем... и аз.
И ме вдигаш в небето.
В смях до теб да летя.
Сякаш коледна песен,
после сгряваш нощта.
Днес, затуй ти се моля.
В миг преди старостта,
там живец да прогони:
В хлад не дърпай ръка.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4326
