Постинг
05.07.2013 06:00 -
ЧЕТЯЩИТЕ ХОРА: Оля Стоянова
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 2204 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 05.07.2013 06:04
Прочетен: 2204 Коментари: 2 Гласове:
5
Последна промяна: 05.07.2013 06:04
- Моля те да се представиш по най-краткия или приятен начин!
- Оля Стоянова. Обичам книгите, планините, ходенето пеша, театъра, моите си хора, влизането с мръсни дрехи в някоя пещера, пътуването под всякаква форма, грубите планински обувки, фотографията и дивите места, където свършват тълпите… Не в точно този ред. И не само това.
- Книгите за теб са...
- Нещо естествено. Без книга не излизам. Понякога – с две
- Как подбираш какво да четеш?
- Аз съм любопитна. Все си мисля, че някъде има някакво голямо познание, до което още не съм достигнала, и бързам… Често пъти се разочаровам.
- Имаш ли любими и постоянни книги, които препрочиташ?
Обичам Камю и това си остана през годините. И още Борхес, Хесе и Унамуно. Рядко препрочитам. Все бързам, на нощното шкафче, край компютъра все има купчинки от книги, които чакат ред.
- Четенето е и възпитание, навик. Как се възпитава, във твоето семейство четеше ли се? А сега ти или съпругът ти четете ли на децата?
- Да, четенето се възпитава. Мама все купуваше книги – новите томчета на Стефан Цвайг, Съмърсет Моъм, Достоевски... Имам спомени как вечер ни чете на глас „Автобиографията“ на Нушич, а ние – деца на 4, 6 и 8 години се заливаме от смях. Когато станах на 14-15 години бях много ревнива към книгите си – нещо, което сега не мога да си обясня. Сега, напротив – когато открия хубава книга, се радвам, когато мога да я препоръчам на повече хора. Иначе е нормално – вкъщи всички четат. Когато Стояна се научи да чете, направих само едно – извадих й карта и я пуснах в библиотеката, въпреки че и вкъщи има огромен избор от книги. Но в библиотеката всичко е в нейните ръце и изборът е нейн.
На Хари все още ние му четем. Веднъж – Живко, друг път – аз. Когато порасне и на него ще приложа този номер с библиотеката. Иначе си спомням си, че когато бяхме малки, вкъщи идваха преброители, които ни попитаха колко книги имаме. Тате се ядоса – не е важно колко книги имаш, а дали си ги чел. Мама им отговори - над 2 хиляди, а жената ни погледна изненадана и попита: „И за какво са ви толкова книги?“.
- Какво имаш на бюрото си, на стената си, каква е гледката през прозореца ти? Опиши ни пространството, в което пишеш. Къде отиваш, ако не можеш да пишеш там?
. Бюрото ми е оградено от две страни с библиотеки, така че поне част от книгите да са ми под ръка. Преди от прозорците се виждаше цяла Западна Стара планина – познавам очертанията на върховете. Сега пред нас построиха два блока и няма помен от гледката. Но гледката не ми беше нужна за писането. Нужна ми беше, за да усетя простор и желание да тръгнем нанякъде. Да видя дали връх Мургаш е в мъгла и дали снегът се е стопил по билото на планината.
- Правиш ли нещо специално, за да се вдъхновиш?
- Не. Номерът е просто да намеря време. Обикновено чакам всички вкъщи да заспят, а това не е лесно, защото сме нощни птици. Ако имам нещо спешно за писане – пиша на фона на детски викове, писъци, докато храня малките или моля Живко той да се заеме с тях, докато те се гонят или се катерят по мен. Обикновено се ядосвам, ако изпускам крайния срок и пиша под пара. Но това е добра рецепта, защото пиша по-добре, когато съм ядосана.
- Какво/кого слушаш, докато пишеш?
- Веднъж пиша на абсолютна тишина, друг път - фона на детски битки, трети път -на фона на музиката на Doors, Pink Floyd, Висоцки или нещо откачено. Общо взето – нямам рецепта, стига да искам да пиша.
- Драматургията е новата ти любов? С какво писането на пиеса е по-приятно от работата върху един разказ?
- Махам всичко излишно. Остава само чистият диалог. Това ми е достатъчно.
- Къде обичаш да четеш, открила ли сте своето удобно място за общуване с книгата?
- Мога да чета по всяко време. В метрото задължително съм с книга в ръка. Ако чакам пет минути – също вадя книгата. В раницата редовно нося поне две-три книги. Колкото за писането - писала съм на поляни, в чакални, гари, хижи, на камъни. Стига да остана за малко сама. Иначе Мальовица е любимо място за писане, а там условията са повече от спартански.
- Мечтаеш ли да се срещнеш с някой писател и да изпиете...каквото ви се пие!
- Не, изобщо нямам такива мечти. По-интересни са ми хора като геолозите, пещерняците, алпинистите или фотографите. И със съжаление установявам, че някои срещи с писатели е било по-добре да останат само на книга. Но това не зависи от професията. Това зависи от хората.
"да не свиквам..."
”ЛАТЕКСТ” – РАЗЛИЧНОТО БИТИЕ НА ПОЕЗИЯТА
Деца, които не успяха да откраднат-или д...
”ЛАТЕКСТ” – РАЗЛИЧНОТО БИТИЕ НА ПОЕЗИЯТА
Деца, които не успяха да откраднат-или д...
Търсене
За този блог
Гласове: 4317
