Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.07.2013 06:00 - ЧЕТЯЩИТЕ ХОРА: Весислава Савова
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 5522 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 12.07.2013 06:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 



- Моля те да се представиш по най-приятния за теб начин!

- Пленница на книгите, която не иска да бъде освободена. Най-малко – от рицар на бял кон.

- Книгите за теб са...

- Необходимост. Без книги, животът ми би изгубил очарование.

- Как подбираш какво да четеш?

- Изненадваш ме с този въпрос. Не за друго, а защото не мога да проследя конкретна последователност в избора ми на книги. Често този избор е повлиян от стойностните ревюта, които ти и други четящи блогъри споделяте. Друг път това е вътрешна потребност, която не подлагам на анализиране, а следвам като вид интуиция.

- Четенето е и възпитание. В твоето семейство четеше ли се, дъщеря ти обича ли книгите?

- Откакто се помня съм заобиколена от четящи хора - родителите ми, техни и мои приятели. Съвсем логично е и дъщеря ми да чете и често ме изненадва с нейни открития в литературата, когато споделяме мисли за прочетеното.

- Споделяла си ми, че четеш в метрото. Открила ли си своето удобно местенце за общуване с книгите?

- О, да! Дори се научих да чета права. За съжаление, зрението ми не е перфектно, но светлината в метрото е добра и не се оплаквам. Иначе, където и да отида първо откривам мястото, където ще мога да чета.

- Имаш ли книги, които препрочиташ...

- Да, това са книгите на Дж. Р. Толкин, на Херман Хесе, на Борис Виан, на Х. Ф. Лъвкрафт (ще спра да изброявам, защото рискувам да пропусна много). И всеки път има нещо, което откривам така, сякаш чета творбите им за първи път.

- Кои са любимите ти писатели?

- Освен гореизброените ли? Както ти казах, рискувам да изпусна любимци. Наскоро открих творчеството на Сафон, за което съм признателна на Христо Блажев. С резерви му се доверих на пролетния базар на книгата през 2012 г., но не съжалявам. Сафон е автор, който предлага невероятна литература, а преводите на Светла Христова са на високо ниво. С удоволствие следя развитието и на съвременни български автори, които имам удоволствието да познавам.

- Ти организира много срещи, представяния на други автори, отдаде време и сили в "Кръстопът на изкуствата". Предполагам, че не винаги е било лесно и приятно, а и горчиво... Съмишленици ли са творците или всеки гледа само себе си?

- Сътрудничеството ми с Веселка Христова е много полезно и за двете ни, защото намираме баланс в различията помежду ни. А колкото до творците, като цяло, те са наши приятели, които ни подкрепят така, както могат. Имахме и горчив опит със съорганизатор и някои от участниците, но гледаме на тези премеждия като на поредния урок, който е трябвало да научим. Само така можем да продължим напред.

- Пишеш хайку, разкази, новели, пиеси, ревюта за книги, превеждаш. Сигурно пропуснах нещо. Има ли литературен жанр, който не те е изкушил?

- Да, има. Така нареченият „чиклит” роман (сладникавите любовни истории), както и литературата за самопомощ. И двата вида са много вредни за здравето – и буквално, и метафорично.

- Какво имаш на бюрото си, на стената си, каква е гледката през прозореца ти? Опиши ни пространството, в което пишеш. Къде отиваш, ако не можеш да пишеш там?

- Бюрото ми е пригодена за целта стара шевна машина, на която поставям лаптопа си. Така намирам за интересна връзката между старото и новото. От прозореца ми пък се вижда детска градина. Ето как, макар и не преднамерено, намерих връзката между минало, настояще и бъдеще. Често, когато слънцето грее приятно и усетя нужда от връзка с природата, взимам хубава книга и лаптопа и пресичам булеварда, за да се озова в Западния парк, където тази връзка е лесна за осъществяване. Докато чета и си водя записки по прочетеното, аз намирам своето място в този забързан град, който ни отчуждава все повече. За съжаление.

- Правиш ли нещо специално, за да предизвикаш вдъхновението?

Не мога да кажа, че писането е приоритет номер едно за мен. Предпочитам повече да чета. Именно там, в разказаните от майстори на перото истории, мога да намеря както вдъхновение, така и нагледни уроци за творческо писане.

- Слушаш ли определена музика, докато пишеш?

- Музиката винаги звучи в главата ми – една малка компенсация за неумението да я възпроризвеждам. Конкретно на въпроса, да, обичам разнообразни стилове в музиката – колкото и неприемливо да звучи, мога да слушам както лек джаз, така и различни жанрове на метъл музиката, докато пиша. По този начин по-лесно намирам ритъма на творбата.

- Мечтаеш ли да се срещнеш с някой писател и да изпиете, каквото ви се пие?

- През последните пет години от живота ми се срещнах с много писатели, по стар български обичай, на маса. Тези срещи са незабравими, защото не се ограничават само с наздравици, а ме обогатяват със споделяения от творците личен опит. А колкото до мечтата да срещна автора, с когото наистина искам да изпия питие – Дж. Р. Толкин, - тя ще си остане само мечта. Въпреки че не пречи да изпия чаша хубаво вино, докато чета епосите му. В негова памет.






Гласувай:
4
0



1. sav11 - Интересно беше
12.07.2013 09:31
Интересно беше.Поздрави.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 836056
Постинги: 1021
Коментари: 485
Гласове: 1202
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930