Постинг
17.07.2013 06:00 -
Начо Христосков: Парчета проза
ГЛУХО–НЯМА ЛЮБОВ
Беше влюбен в младата и красива продавачка от много време. Всяка сутрин заставаше от другата страна на улицата срещу входа на магазина й. Трепетно изчакваше да се покаже от ъгъла, да приближи и отключи вратата...
С думи не можеше да изрази любовта си. Ушите му не можеха да чуят дали тя ще я сподели. Оставаха му очите и ръцете.
Усещаше сърцето си като презряла диня, в която червеното от сладост стене...
Докато тя отключваше вратата на магазина, за да влезе вътре, той вдигаше ръце над главата си с обърнати нагоре длани... Беше готов да подпре с тях навъсеното небе, ако речеше да се срути върху нея.
ОЩЕ МАЛКО ПРЕДИ СМЪРТТА
Възрастта беше изсушила и смалила тялото, крайниците се повдигаха с усилие. Бръчките и кафявите точки бяха изрисували върху кожата му безброй причудливи фигурки. През деветдесетгодишния си живот старецът беше видял и се наситил на всичко. Вече не очакваше и не искаше нищо повече от живота.
Седеше на фотьойла срещу слънчевия прозорец и съзерцаваше навън...
Да можеше спотаената някъде наблизо смърт да се забави още малко... За да изгледа как се разтварят докрай белите листа на пъпките от розовия храст на двора.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4307
