Постинг
19.07.2013 06:00 -
ЧЕТЯЩИТЕ ХОРА: Кирилка Паскалева
.jpg)
- Моля те да се представиш по най-приятния за теб начин!
- Кирилка Паскалева. Обичам книгите, разходките в планината, усамотението, тишината, простите неща, които ни заобикалят.
Но обичам и приятелите си, и разговорите с тях, както и понякога казвам – Да си помълчим заедно.
- Книгите за теб са…
- За мен книгите заемат голяма част от духовното пространство около мен.Те ми помагат да преодолявам ежедневно огромната разлика между изградената с годините ценностна система и несъответствията в реалния живот. Опитвам се да не ме погълне тази бездна и поезията е може би част от тази съпротива.
- Как подбираш какво да четеш?
- Чета много поезия, наша и чужда, харесват ми биографични и автобиографични книги за живота на известни писатели и поети, на известни и не толкова известни личности, творци на изкуството в различните му жанрове.
- Имаш ли любими книги, към които се връщаш?
- Една от книгите, към които се връщам е "Стършел" на Етел Лилиан Войнич. Водещата мисъл в книгата, репликата на един от героите: ,, Мушица весела съм аз сега и в смъртния си час" се е запечатала в съзнанието ми още от ученическите години. Непрекъснато се връщам към миниатюрите на Михаил Пришвин в неговия сборник ,,В ранен предутринен час" и се възхищавам на този невероятен художник на мисълта, описал по неповторим начин природни картини, сезони и човешки взаимоотношения.
Има една мисъл от този сборник, която много харесвам: "Човекът, когото ти обичаш в мене, е разбира се, по-добър от мен. Но ти ме обичай и аз ще се помъча да бъда по-добър от себе си." Харесвам творчеството на Константин Паустовски, на Иван Бунин, Тургенев и се връщам към определени творби. На масата ми стои също и томчето ,,Крехки небеса" на Емили Дикинсън.
- Четенето е и възпитание, навик. Как се възпитава, в твоето семейство четеше ли се … А ти четеше ли на децата си?
- В нашето семейство книгата винаги е била на почетно място, не помня ден без книга. Родителите ми никога не са наставлявали брат ми и мен да четем, според мен най-важното е личното поведение. От малки четяхме и тъй като по наше време възможностите на родителите ми за закупуване на книги не бяха големи, винаги библиотеката е присъствала в живота ни. Тя беше за нас "Светая Светих" и сега е… Преписвала съм си в тетрадки цели стихосбирки … По-късно вече нещата се промениха. Но и до днес пазя тези тетрадки и се връщам към тях – там ме посрещат любими стихотворения на наши и чужди поети, помня колко време си преписвах поемата на Иван Пейчев за един кораб, наречен Любов…
Разбира се, докато децата ни бяха малки им четяхме, после те сами избираха според предпочитанията си какво да четат.
- Сега си в Котел, лятото е време за почивка, но и за книги. Записа ли се вече в библиотеката?
- Първата работа, която свърших, пристигайки в Котел, беше да се запиша в библиотеката. Струпвайки всичкия багаж в коридора, трябваше първо да си взема книги, да подишам родния въздух, да отида до "Изворите", да огледам потъналия в трева двор, нацъфтялите въпреки всичко цветя …
- Къде обичаш да четеш? Открила ли си твое любимо място за това удоволствие – книгата и ти.
- Обичам да чета на спокойствие, на тишина, но чета и във влак, и пред лекарски кабинет, и къде ли не…
- Ти пишеш стихове от ученическа възраст. Кои са любимите ти поети?
- Да, пиша отдавна, но стиховете от по-ранните ми години са твърде крехки опити за поезия. По-късно изключително голямо влияние върху мен оказа творчеството на американската поетеса Емили Дикинсън, на Ана Ахматова, Марина Цветаева, финландката Едит Сьодергран, чилийката Габриела Мистрал, есетата на Маргьорит Юрсенар и други. Това са световни образци, с невероятна поетическа и житейска съдба, възхищавам им се. Всички те се отличават с ярка индивидуалност и са достигнали върхове в световната модерна поезия.
Любими български поети – бих споменала само няколко имена, а те са повече, но на първо място бих поставила творчеството на Рада Александрова, Калина Ковачева, Иван Пейчев …
- Какви теми те вълнуват , за какво пишеш най- често?
- Природата – тя е Великият творец… Родната земя, въздухът и водата, планините, дърветата и цветята, взаимоотношенията човек – природа отдавна ме занимават като естетическа категория. Не от днес са опитите ми в посока на художествената проза, друг е въпросът, че не бях се осмелявала да показвам тези си опити. Всичко оставям на времето, то ще покаже истинските стойности на нещата.
- Мечтаеш ли да се срещнеш очи в очи с някой писател и да изпиете … каквото ви се пие…
- Имам приятели и познати писатели и поети, творци на словото, с някои от тях се срещаме, говорим си … Безкрайни са разговорите, а понякога си мълчим…
Тъжно е, погледнете как живеят и умират артисти, художници, поети – хора с изключителен принос за духовната ни култура.Тъжно е, че такива достолепни личности са изоставени, сами, в края на жизнения си път се чувстват излишни и умират в мизерия, отиват си огорчени и със смазано самочувствие.
А сме длъжни да съхраним духовните стойности, невероятните постижения в различните сфери на изкуството. Докато не е станало безкрайно късно…
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4337
