Постинг
30.07.2013 06:00 -
За разказите на Явор Цанев
.jpg)
НЕЩО КАТО ПРЕМЕРВАНЕ НА СИЛИТЕ
Христина Панджаридис
Разказите, събрани в книгата „Странноприемницата“, са писани преди години, но времето не ги прави остарели и демоде. Няма нужда от сантиментални очила, снизходителност и сваляне на летвата. Напротив. Много поетичност, динамика, преплитане на смешното и страшното, търсене на философски въпроси, неочаквани обрати ни поднася авторът.
„Спомен от детството“ е разказ, в който откриваме значимостта на дребните детайли в живота ни. Повторение на истината, че красотата в спомените оставят малките неща. Действието те води между умората и безсънието, оскъдната надежда, докато заедно с героя откриеш онова незабравимо усещане за горе –долу в детството. Предизвиква го... ще разберете, щом стигнете до там. Учудване, удоволствие, смях и размисъл предизвиква прочитането на разказа.
Нова интерпретация на Ной ни предлагат два от разказите в сборника: „Старецът Ной“ и „Ноевият ковчег“. Проза, пълна с въображение и загатваща за дълбочината на мисълта, и неочакваните обрати в текстовете на Явор Цанев.
„Блъскай ме?“ е разказ за една човешка трагедия. На пръв поглед. Както винаги зад всяка случка се разплитат поне още дузина. Интересен похват е използвал разказвачът, за да ни пресъздаде станалото след катастрофата. Жената страда, плаче, надява се и приема станалото, съзнанието й не прекрачва извън нормалния и ограничен свят. Мъжът изпраща своите мисли, които тя не чува и до последния миг очаква съживяването си. Приемам разказа и като пародия на отблъскването, на различията, на неизбежните противоречия между хората, на говоренето ни на общ език и невъзможността да се разберем. „Блъскай ме!“ стана любим мой любимец от книгата.
Аплодисменти за разказа „Войните на изкуството“ – една проекция на света, какъвто не бихме желали да го видим и все пак ще излъжем ако не признаем, че забелязваме първите прояви на кича и борбата за зрелища в литературата. Една не толкова невъзможна реалност.
За излязлото под ръката на твореца в тази книга важи изречението от „Мълнията“ : „Допреди малко всичко беше игра, нещо като премерване на силите.“
Явор Цанев грабна вниманието ми с разказаните истории, създадени преди години. Някои наистина са много добри и талантът му обещава дълбочина и смели ходове, препрочитане, а какво ли ни подготвя с разказите, които е написал и пише сега... в очакване сме.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4327
