Постинг
31.07.2013 06:00 -
Николай Милчев: Слънце в ждрелото
ТЪЖНО В БАЛКАНА
На ръба на скалите съм седнал и дишам.
В долината валят дъждове и животът е киша.
По-сломен и разкаян пейзаж не познавам.
И се вие мъгла... Един смок от мъглата бозае.
И за пръв път не виждам на Балкана дълбокия смисъл.
И защо в цветове за гората съм писал?
Но сега, прекосил тази меча поляна,
аз съм птица, изгубила свойто меко сияние.
И напускам скалите, и подобно на бухал
се разтварям в мъглите, които ме чуха.
СЛЪНЦЕ В ЖДРЕЛОТО
В потънало до гушата ждрело
видях на слънцето внезапните сандали.
Останало без дъх и облекло,
то шляпаше под каменни портали.
Примигваше... И бледите петна
приличаха на посребрени жаби.
И както се рисува тишина,
попиваше в пространства, все по-слаби.
Накрая сложи двете си очи
върху водата, спряла да сънува.
След две секунди пак ще се смрачи
и сенките от хлад ще боледуват.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4316
