Постинг
01.08.2013 06:00 -
Левена Филчева: Студени оправдания
У дзи *
Хиляди мили оцветиха очите ми
екзотично.
Кръстих лявото Север.
Дясното – Ин.
Така
плачат хармонично.
В петък,
когато разбирам китайски,
малки крачета на гълъб
рисуват йероглифи
по пясъка.
Водата
разчита следите им –
покрив на къщичка,
вярна посока,
нямане.
-------------
*Безпределна празнота
Студени оправдания
В такава нощ жените на поетите не спят –
броят снежинките в косите на любимия.
За тях луната е нагризаният, болен зъб,
захапал късче от небето им, до тъмносиньо.
Познават всяко камъче от пътя на свалените звезди
(дежурен реквизит върху разхвърляните маси),
усмихват се по навик. И не спира да вали
умората им във препълнените чаши.
В такава нощ жените на поетите са сняг
и в белите си пазви чужди стихове отглеждат.
Но слепи са поетите. Не виждат, че до тях
седи единствената им поезия.
Световен ден
След толкова много отминали празници,
в настървена надежда, че има и следващи,
след толкова свещи и панахиди по храмове,
след всяко смирение (от страх и невежество)
безпощадно ми се иска да измисли някой
Световен ден за Псуване и Гола истина –
от цинизъм и от болка да кипи земята,
а ние да си вярваме, че е пречистване.
В подобен ден ще стана много, много рано.
Ще си сваря кафе, за да го плисна по стената,
ще кажа на децата „Майната ви! Днес ме няма!”
и ще размажа мисълта за надпревара с вятъра.
Неистово ще закрещя, до пълно онемяване,
без страх ще Го напсувам – и без това не чува,
не, няма да звъня на истинските си приятели –
на себе си ще кажа, че без тях съм кръгла нула.
Злобно ще заплюя всеки празен лист хартия,
побелял от чакане и от студените ми пръсти,
ще се изправя гола – като истината и ще вия,
че искам да родя от теб, на тебе да го кръстя.
А щом се уморя, студенокръвно ще засъскам
към всичките си неизказани от страх въпроси,
отровно ще захапя смисъла, ще го разкъсам...
И може би ще свърши този ден. Най-после.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4325
