Постинг
05.08.2013 06:00 -
Начо Христосков: Къса проза
ПИСМО ОТ МАМА
Метастазите продължаваха да пълзят из целия му стомах. За пет месеца тялото му на едър и здрав мъж се стопи на петдесет килограма. Под одеялото все едно лежеше дете. Стискаше зъби. Когато болките станеха непоносими, тихичко изстенваше: Ох, майко...
Майка му отдавна беше мъртва. Ала ушите й чуха вопъла му. Светкавично му написа писмо: Мили сине, тръгвам. И ще умра още веднъж вместо теб.
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 4316
