Постинг
07.08.2013 06:00 -
Нели Лишковска: DIONACA MUSCIPULA
Разказ
Шестнадесети май. Дата като дата. Като всички останали ще кажете.Точка в календара. Дори не е 13, набедено за уж! нещастно, милото.
Странното обаче е това, че винаги през нощта срещу 16 май изчезват мъже. На различни места, от различни националности, на различна възраст. Ей, така! В един момент ги има, а в следващият – щрак! – никой. Нищо.
Никога не биват откривани. Изобщо не могат да бъдат намерени. Пък и никой от тях не се връща, за да разкаже.
Енигма.
Не си и помисляйте за онази шутовска, карнавална нощ с изрязаните тикви. Тя няма нищо общо с тази история. Защото най-важната и основна разлика е, че това тук е... истина.
Та така. Умните жени в тези зловещи часове преди изгрева на слънцето, пазят мъжете си с особена страст.Като орлици. Като тигрици.Като орлови тигрици направо. Да, ама само онези, които са запознати с легендата. А те в интерес на истината не са много.
Дона например не знаеше. И представа нямаше какво може да връхлети половинката й. Беше си абсолютно спокойна, когато Хари й викна от стълбището, че отива да си купи цигари. Не се усъмни и след час, че може да му се е случило нещо.
Не се притесни, докато звънеше в полицията, спешните отделения из града, пожарната, обществения трезов на М-банк (човек никога не знае, къде може да се изгуби любовта на живота му!).И майка му.
Не изпадна в паника, когато не го намери при двамата му най-близки приятели и бившето му гадже. Остана невъзмутима дори след разговора с едрогърдата блондинка, с която Хари споделяше следобеда на всеки първи вторник на месеца.
След като провери всички, ама наистина всички възможни, наколко подвъпросни и едно от тотално невъзможните места, където би могъл да бъде – Дона легна на дивана, изтощена до краен предел.
И направи две заключения.
Или Хари я е напуснал съзнателно, умишлено и без да се сбогува, копелето му с копеле. Но обикновено така правят страхливците, т.е. по-големият процент от мъжете на тази планета.
Или някой или нещо го е принудило, изнудило, отвлякло, без изобщо да взема предвид неговата воля и самоуважение.
Ако беше първото – щеше да го преживее някак.
Виж, второто предположение – направо я вбеси.
После заспа.
Когато се събуди, си облече палтото и отиде при братовчедка си Селена. Тя държеше ясновидска кантора. Можеше да гледа на кафе и карти, звездите нямаха тайни от нея, имаше кафява бемка на лявата буза и черен колан по карате.
- Хари няма да се върне – спря я още на прага братовчедката.
- Защо? – Дона се разстрои ужасно. – Не е намерил любимите си цигари ли?
- Ооо, скъпа!Мноооого по-лошо! Попаднал е в Мухоловката на Венера...Ти не разбираш...
Селена се зае да я осветлява по проблема.
- Само да ми падне! – изсъска накрая Дона. – Ще лови мъже.Чужди мъже, мръсницата!
- Нищо не можеш да направиш, скъпа – съчувствено поклати глава родата. – От мене само колко е отмъкнала...
- Не мога, така ли?!? Но защо Хари?!?
- То е като лотария. Случайност. Никога не се знае кой ще бъде следващият.
- Сигурно има начин да й размажем доволната мутра.Не може да няма някоя вратичка в стената, значи!
- Няма.
- Искам Хари! – тропна с крак Дона.
- Ти по-добре се огледай за друг. Харесай някого. Мъже – с лопата да ги ринеш.
- Затова, скъпа, сме в това положение – озъби й се Дона. – Защото се примиряваме, не се борим и не отстояваме правата си.
- Какви права?
- Върху мъжете. И оная си прави, каквото си иска.
- Скъпа, разбери, Хари го няма и повече никога няма да го има...за теб.
- Той толкова лесно от мене няма да се отърве – Дона звучеше вече заплашително. – Искам си го! Само Хари!Никой друг!ТОЙ!
- Къде отиваш, скъпа?Не се унижавай. Не се отричай от себе си, зарави един...мъж...Скъпа...
- Ще го търся. Ще го намеря – чу се отдалече, миг преди да се хлопне вратата.
- Ооооо! – гадателката вдигна към тавана сините си очи, които виждаха всичко видимо и невидимо. – Любов...
х х х
Хари извика от изненада. Хари не повярва. Хари се задави от шока. Хари изстена.
- Дона?
- Хари!
- Какво правиш тук?
- Обичам те – хвърли се тя на врата му и го разцелува.
- Но, скъпа...това...ние....тука няма жени.
- Целуни ме. Не разсъждавай. Не му мисли.
Измерение 96. Владенията на Венера. Всички индивиди, които успяваше да хване Мухоловката, пристигаха на това място. Където си живееха като царе.Затова никой не се връщаше обратно. Не искаха.
- Не трябва да си тук. Не може, Дона – настояваше упорито той на своето.
- Има ли значение, нали сме заедно.Това е главното. Никой и нищо не може да ни раздели. Дори Венера...мръсницата...
- Да не би да е станала някаква грешка?!? – умуваше Хари, а му идеше да ревне с глас.
- Хубаво – ледено го изгледа тя, което не предвещаваше нищо добро. – Няма никакво объркване. Гледай!
Дръпна се встрани и започна да се съблича.
- Виж, скъпи – скръцна зъби ядно.
- Дона...Защо?...Кое? Как?...КАКВО?
Млъкна потресен. Въпросите бяха излишни. Дона можеше да остане. Имаше пълно право да бъде тук.
Дона вече беше Дон.
*dionaca muscipula – мухоловка на Венера, насекомоядно растение, което вирее в Северна и Южна Каролина.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4325
