Постинг
10.08.2013 06:00 -
Христина Панджаридис: Къса проза
РЕЦЕПТАТА
Това, за което най я биваше бяха вечерните приказки. Децата обичаха да ги завива и седнала до тях да им разказва. Книжките ги забавляваха, но свършваха. А сънят не идваше.
Отдавна не купуваше книги с детски истории. Дъщерите пораснаха, но дойдоха внуците. Оставяха й да ги гледа. В началото за съботите и неделите, по-късно се разглезиха и я определиха за златна бабинка. А една баба винаги върви в комплект с приказки.
Започна да си измисля. Поглеждаше с едно око към децата. Не се правеха на заспали – искаха приказката да има още страници и да продължи и утре.
Тя съчиняваше, внуците кротваха. Тя се увличаше, внуците се облизваха.
Харесваше си вечерните часове и живееше заради сладкия момент преди лягане.
Сутринта прочете обява за конкурс. Не за приказки. За кулинарни рецепти. По-конкретно – за салати.
Колкото я биваше да фантазира и да жонглира с думите, толкова в кухнята не се задържаше. Ако зависеше от нея, би превърнала кухнята в музей. Беше търсила и издирила мъж, който да й готви.
За първи път остана през лятото без внуци. Те пораснаха, а други не се родиха. Никой не страдаше от безсъние без нейните приказки.
Конкурсът за салати! Като резенче ябълка идеята запълни устата. Усети дори аромата на плода. Обичаше да похапва, защо и да не измисли рецепти. Не искат да ги приготвя, а да ги напише.
“Печени червени и зелени чушки се обелват.” Ще съчини ли рецептата без никакво любопитство да я пробва? Сигурна е.
Набързо състави три рецепти. Изпрати ги и забрави продуктите и количеството им.
Когато спечели втора награда за “Аматьорско зелена”, председателят на журито й довери, че нейната салата била фантастична!
Щастливец! Тя не беше я опитала. Кой да я направи, като беше забравила дори да запази рецептата!
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4316
