Постинг
15.08.2013 06:00 -
Магдалена Гигова: „1 карат син диамант $599”
.jpg)
Сен Мартен-Сен Маартен
Това е най-малкият остров в света, поделен между две държави. В холандската част живеят 45 000 души, във френската – 36 000, а общо националностите там са над 80. Но като цяло е най-облагороденият и подреден остров на Антилите. Двете общности си имат по един карнавал. Французите се веселят в края на Великия пост, а холандските поданици празнуват рождения ден на кралицата цели 17 дни. Като накрая шестват по улицата с чучелото на сламения крал Момо, който поема върху себе си всички простъпки и лош късмет. И от следващия ден спокойно можеш да си съгрешаваш отново цяла година.
В „нидерландската” столица Филипсбург долепените една до друга кокетни къщички напомнят добре поддържано холандско селце с карибско настроение от палми и тропически цветя. Тесните пъстри фасади са чучнали над идеално поддържани магазини. Е, тук е царството на безмитния алъш-вериш. Особено стръвни са американските пасажери на огромните круизни кораби. Представете си 7000 пощръклели от мания за пазаруване люде.
Словосъчетанието „евтин диамант” не е синоним на „дървено желязо”. Оказва се, че на земята има място, където най-искрящите скъпоценни камъни са на цени в пъти по-ниски отколкото на борсите в Антверпен, Амстердам и Тел Авив. Дори хич да не ви влече пазаруването, прилепчиво е, да знаете.
Още щом стъпите на кея в Сен Маартен в очите бодат огромни транспаранти „Добре дошли пасажери от едикой си кораб”. За местните търговци най-ценната информация е разписанието на круизните параходи, от които се изсипват хиляди ходещи портмонета. Друг надпис, пред който никой не остава равнодушен, краси почти всеки дюкян „1 карат син диамант $599”. Цената е направо скандална. Още повече, че камъкът се продава с всички салтанати – международно признат сертификат и гаранционна карта. Сякаш някой ще се върне 12 000 км да прави рекламация, ако елмазът му не е достатъчно чист. Но дори да има някоя шупличка, незабележима с просто око, сумата пак е сиромашки ниска. И озверели от желание за притежание, туристите опустошават бижутериите. Още повече, че там ги очакват златни и платинени „заготовки”. Избирате си камък, а после – един от безбройните пръстени, медальони или обици с празни гнезда, където да бъде монтиран. Разбира се, в ювелирните магазини не продават само диаманти. Перли, сапфири, изумруди.... Каквото ви душа иска, с цени „погалени” от пълната липса на каквото и да било данъчно облагане.
Най-завладяващи въображението са карибските топази. Те се срещат само в този край от планетата и невероятните им цветове подхождат напълно на пъстрата природа наоколо. Камъните преливат в сияещ електрик и пурпур. И не са смъртоносно скъпи. За 120 долара получавате обици и пандантив по около половин карат, а ако поспорите с продавача юнашки, може да добиете комплект с пръстен и камъни колкото дребно бобено зърно за около $400. Пазарихме се като „същи левове балкански” с Диана не само за нашите бижута. Засякохме се със сънародниците си – кмета-певец, гаджето му митничарка, чичка-предприемач и любовницата му селска докторица. Падаха малко безловесни с чуждите езици, та помогнахме и на тях да смъкнат цените.
Смешно се получи, защото вложих целия си артистичен чар да обяснявам как ювелирите трябва да направят отстъпка, понеже „хората ми” пазаруват на едро. Тъкмо отбих приличен процент с красноречие и... кметът-певец извади портфейла. „Нали уж пазарувате за себе си?!”, възкликна изтощеният от пазарлъка продавач. Царствено го сецнах: „Да, аз съм босът. Прислугата се разплаща вместо мен”. Умряхме от смях!
Но не се мина без поредната доза екшън. Тъй кахо бяхме тръгнали на плаж, а не на пазар за бижута, установихме, че парите и кредитните ни карти са на сигурно място в сейфа на каютата. А с Диана тъкмо заковахме на цена, приемлива и за двете страни. Дотук добре, но корабът отплава след половин час. Никога не съм развивала по-висока скорост с джапанки. Добре, че шефът на сигурността беше българин. Обадихме му се, че може да закъснеем. Но по законите на Мърфи, когато нещо се закучи, то задължително е тройно. Ключалката на сейфа в каютата заяде. Извикахме майстора, който се тутка 10 минути. Спринтирахме към магазина сякаш от това зависи животът ни. Едва дочакахме да ни напишат сертификатите за качество на камъните и хукнахме обратно. Секунди след нас вдигнаха стълбичката. Но пък си имаме карибски топази за чудо и приказ!
Отвори ли ви се подобен случай и вие не се стискайте! Това е инвестиция в благополучието ви. Ако се вярва на местните, карибският топаз носи богатство на притежателя си. Камъкът е доста твърд и реже стъкло, също като диаманта. Но държите ли го непрестанно на слънце, цветовете му може да избледнеят. Затова бижутерите не го слагат по витрините и препоръчват да се съхранява на тъмно. Карибските шамани се кълнат, че топазът облекчава пристъпите на астма, ако се носи обкован в сребро на шията. Помага при епилепсия, заболявания на черния дроб и жлъчката, екзема, смъква кръвното. Лековито е постоянното му носене при парализа, анемия, безсъние, артрит, костни възпаления или счупвания, болежки на гръбначния стълб, ставите и кръста. Карибският топаз обостря вкусовите усещания. При хронични заболявания повишава ефективността на другите методи на лечение. Излиза, че купуването му е инвестиция и в здравето. А се оказва, че има и мистични свойства. Този камък на вътрешното просветление шаманите използват като защита срещу зли очи. Предпазва от измами, придава красота на жените и разсъдливост на мъжете. Смята се, че топазът може да укроти разбушувалото се море, да дари господинът с великодушие и ум, а дамата – с красота и плодородие. Да ви изглеждам по-красива и просветлена напоследък?
В някои от магазините на Сен Маартен възрастни продавачи съветват да си изберете камък според кръвната група. Методът бил напълно научен и нямал нищо общо с вуду-глупостите как с карибски топаз да излекувате астмата си. И за доказателство вадят разпечатка от интернет, където известният натуропат Джеймс Адамо твърди, че върху хората с нулева кръвна група благоприятно въздействие оказват камъните от топлите части на спекътра – от жълто-оранжево до червено и пурпур.
За стимулиране на умствените и жизнените процеси носителите на кръвна група А трябва да използват зелени и сини скъпоценни камъни.
Група В изисква сложни комбинации. Червените и оранжевите камъни стимулират физиологическите и умствени процеси, сините и зелените успокояват нервната система, виолетовите предизвикват настроение за размисъл.
Смесената група АВ по енергетика е много близка до група А и затова препоръките им са еднакви.
Ако успеете да се измъкнете от лапите на нетърпящите отказ ювелири без да си купите дори златен синджир, ще ви трябва изключително силна воля да устоите на цените в магазините за козметика. Парфюми от всички световни марки, всякакви разкрасителни бъзикни и разхубавяващи мазила са с поне с 20% по-евтини. Същото важи за електрониката, техниката и мобилните апарати. А двуетажен дюкян, наречен просто „Швейцария” е побрал въздишките на всички почитатели на скъпите часовници – от IWC до Vacheron Constantine, Pвtйk Philippe и по-„конвенционалните” Omega и Rolex, в оригинал. Но поне 35% по на далавера отколкото в родните им Цюрих и Женева. По същите данъчно-безмитни причини. И хората се скъсват да пазаруват. На кило!
Дори за онзи, дето не го блазнят „дрънкулки и джаджи”, пак ще се намери изкушение – пури на смешни (за качеството) цени. В кокетни работилнички около пристанището диплят листа тютюн и нареждат продукцията си в дървени кутии пред очите на купувачите. Митовете за 16-годишни мулатки, които свиват пури на гъвкавите си бедра, се оказват рекламен трик – те само бастисват материала. За изработването на една добра cigar са необходими над 340 манипулации, които се усъвършенстват цял живот. Така че колкото по-стара е жената с тютюна в ръце, толкова по-качествена е работата й. Девойката може да стои пред магазина в сластна поза, но в задната стаичка баба й прави истинските пури.
А традицията повелява само дами да докосват нежния материал и докато работят да им четат любовни стихове. За пред туристите, разбира се. На пипане листата са меки като най-фина кожа, но неизмеримо по-крехки. Мълви се, че 80 на сто от „истинските кубински пури”, които в САЩ се продават по 800 долара парчето, са произведени на Карибите. Емигранти от острова на Фидел си донесли семена, ноу-хау и машини, досущ като онези, с които се правят легендарните Cohiba. Потърсили са карибска почва със същата киселинност и... ментетата дублират качествата на оригинала. Очевидно си го бива, щом легендарният Зино Давидофф още през 80-те изнесе прочутото си производство на Карибите.
Що се отнася до рома тук го джуркат от какво ли не, вкл. манго и кокос. В декоративните бутилки плуват и някакви странни треви. Според карибците – помагат за всичко: от мазоли до маясъл. На Сен Маартен националното питие е ликьора „Гуавабери” от рядка ягода, която расте на дърво с розови цветове.
Маригот, френската столица на разполовения остров, пък е образец за креолска архитектура с щипка провансалски шик. Придвижването до пристанищата на острова става с чевръсти водни таксита.
А ако се хванете на рекламните листовки за морски приключения катамаранът „Голдън Ийгъл” ще ви отведе на безлюден плаж с розов пясък. Авантюрата си я бива. Макар пясъкът да е всичко друго, освен розов. Според снимките в каютата в приключението е участвал и самият президент Буш-младши. Интернационалният екипаж на катамарана знае как се посрещат гости. Капитанът швед, юнгата руснак, а инструкторите по гмуркане от местни мулати до испанки и британки, не разрешават шампанско преди да си върнал шнорхела и плавниците си. Но пък безпаметно те увличат в ритъма на салсата на клатушкащата се палуба.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4325
