Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.08.2013 06:00 - ЧЕТЯЩИТЕ ХОРА: Калина Томова
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 1371 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
         image


Калина Томова е от Хасково – “Града на тополите“, на „Южна пролет“ и на най-високия момумент на Света Богородица, вписан в книгата „Рекордите на Гинес“. Топлотата на юга и темперамента на жителите, попили от мистиката на Родопа и широтата на Тракия, оставят отпечатъка си – в душата, мислите и ценностната й система. Възпитаник е на Икономическия университет – Варна, специалност Счетоводство и Педагогика, което не пречи на развитието на литературните й интереси и заложби. Публикува стихове и импресии в регионалните печатни издания Хасковски вести, Шипка, Хасковска Марица (1993-2008). През 2004 година печели първа награда с есето „Животът има край, но важно е да се борим да бъде по-далече“ в конкурс, организиран от Сдружение на жените с онкологични заболявания и техните сподвижници – Хасково, след което се включва в дейността на сдружението и до 2008 г. е член на УС. Членува и в Демократичния съюз на жените, Хасково.

През 2008 година Калина Томова заминава за САЩ. Живее и работи в Чикаго. В началото на 2010 г. стартира малък бизнес на база педагогическия си опит и създава домашна детска градина. Кореспондент е на в-к „България сега“. Публикува репортажи от събития на българската общност и лично творчество. Съосновател е на Литературен клуб „Българско слово“ (2009), Секретар на СБП в САЩ и по света (2010-2013), член на УС на Детско студио „Телевизионери“ – Чикаго.

През 2012 година излиза от печат първия роман на Калина Томова – „Тайната на сребърната нишка“, чиято премиера е през м. май в България, а през ноември в Чикаго – http://www.youtube.com/watch?v=StpBQO-ubOM.

Втората книга, озаглавена „Усмивката на светлината“, е представена в различен формат – тя излиза на аудиодиск в САЩ, в края на август 2012. На диска са записани стихове, импресии и разкази, четени от авторката, а музикалното оформление е на композитора Петър Петров.


- Моля те да се представиш по най-приятния за теб начин!

Аз съм вятъра – безметежен, напорист и невидим!

В мен е разтворено времето…

Няма днес. Няма вчера. И никакво утре.

Тук съм сега и завинаги.

И прониквам в пространството, обградило живота.

Аз сама съм живот! Без име, без облик…

Една мисъл в развитие! Един устрем светкавичен!

Едно вдъхновение, изразено и пуснато в действие!

- Книгите за теб са...

- Убежище – от битовизма. Хранилище – от което черпя познание. Порта – през която излизам, за да обходя света. Светилище – където се пречиствам от натрупаните с времето лоши мисли, човешки егоизъм и елементарни стремления и се опитвам да стана по-добра, по-широко скроена, по-истинска. Кладенец – който подхранва въображението ми и ми дава живот. И още, и още...

- Как подбираш какво да четеш?

- Не бих казала, че подбирам в буквалния смисъл. Да, понякога търся да прочета дадена книга. Друг път попадам на коментирано заглавие. Но книгите сякаш “идват“ сами – в най-точното време, когато имам потребност от тях. Невинаги ми допада всичко. Но обикновено си налагам да открия ценното зрънце. Най-обичам, когато книгата ме грабне – така, че да ми е трудно да я оставя. Мога да осъмна с обещанието, че след „ей тази глава“ ще я затворя и ще продължа „утре“...

- Кои са любимите ти автори и книги?

- С годините те се променят – което ми се струва нормално. Или по-точно казано, увеличават се. Което е още по-нормално. Определено, не бих могла да изброя всички, които харесвам. Но ще спомена някои от авторите, оставили в мен дълбока следа, без да посочвам заглавия: Йовков, Дебелянов, Талев, Яворов, Радичков, Стратиев, Биолчев, Диманов. Сред любимите ми книги са „Граф Монте Кристо“ – Ал. Дюма, „Отнесени от вихъра“ – М. Мичъл, „Престъпление и наказание“ – Достоевски, „Един живот“ – Мопасан, „Живот назаем“ – Ремарк, „Рагтайм“ – Доктороу, „Сто години самота“ – Маркес, „На изток от рая“ – Стайнбек , „Нежна е нощта“ – Фицджералд... Наистина ми е невъзможно да ги изброя.

- Имаш ли своето любимо място за четене?

- Интересен въпрос. В това динамично време, преброждайки толкова места във физически аспект, често се налага да се променят любимите места за четене. Но обобщено, бих могла да кажа, че универсалното ми любимо място за четене си остава леглото. Обичам да се отпусна с книга в ръка, да се отдалеча от всичко наоколо и да потъна в онзи въображаем свят, където се сливам с героите и ставам част от тях. Не ме интересува ден ли е, нощ ли... Харесва ми да чета, когато наоколо е спокойно и нищо не ме разсейва.

- Четенето е възпитание и навик. В твоето семейство четеше ли се? А децата ти обичат ли времето с книгите?

- Да. Би могло да се каже и така. Нас ни възпитаваха да четем – понякога чрез задължителен прочит на определени заглавия. Но ни създаваха навика или поне се опитваха. Сега е различно. Но и времето е друго. Не можем да съдим и виним младите. Технологиите днес са несъпоставими с преди. Позволяват бърз достъп до голямо количество информация, поднесена по различен начин. И все пак, удоволствието от четенето е различно. Понякога разликата се усеща дори от това да държиш в ръцете си хартиена книга или електронен четец – допира с листите внася някаква топлота, уют. Да чуваш шума от прелистени страници... Но по-важното е човек да съхрани любовта си към четенето. В моето семейство книгите се почитат. И децата ми обичат времето с книгите.

- Препрочиташ ли книги, връщаш ли се към някои заглавия и автори в определени моменти?

- Преди години не обичах да препрочитам книги, стремях се да прочета нови. По-късно открих колко интересно е да се върнеш отново след време към книга, която си чел някога – сякаш я виждаш с нови очи. Сега ми се случва да препрочитам някои автори – да си припомня позабравени вече детайли, но и да открия неща, които днес приемам по друг начин. Има книги, изискващи да се четат многкратно, до които човек има нужда да се докосва отново и отново, да се зарежда. Има и книги, въздействащи в точно определен момент, в определено състояние. Тогава е като вид терапия да ги разгърнеш отново.

- Ти пишеш проза и поезия. През миналата година излезе романът ти "Тайната на сребърната нишка". Изкушена ли си да продължиш с роман или пишеш разкази и стихове?

- С роман определено съм изкушена да продължа. Идеята за следващия ми роман не е отсега. Трябваше да минат няколко години, да отлежи, да узрее, да намеря по-интересна форма да разкажа една история, нямаща никаква допирна точка с темата на "Тайната на сребърната нишка", но достатъчно драматична и интригуваща. Мисля, че вече е дошло времето. А стихове и разкази продължавам да пиша. Както и приказки. Работата ми с деца ме провокира да мисля и в тази посока. Подготвяме и нова аудиокнига с композитора Петър Петров.

- Имаш ли предпочитани теми за писане?

- Не бих казала. Макар че ме вълнуват по-философските теми – за смисъла на живота, за любовта, за приятелството, за толерантността... Проявявам интерес и към по-мистични теми. Вълнуват ме нестандартните изживявания и търсения на личността, надеждата за повече хармония и доброта. Но едновременно с това, мога да пиша за ежедневните познати и банални неща, които се опитвам да осветя с позитивизъм. Преди време правех сама книжки с мои творби – всяка бе с различна тематика. Но имаха и нещо общо – оптимизма, въпреки всичко случващо се.


- Как се вдъхновяваш? Чакаш ли вдъхновението или за писането са важни други неща?

- Вдъхновението не чака покана, то идва само. Тогава е най-лесно – отпускаш се и то те понася... Без усилия се потапяш в онзи магичен свят, който те променя, грабва... Всичко се получава с лекота. Обожавам това състояние, тогава сякаш се сливам със себе си. Но понякога могат да се окажат важни и други неща – например една мелодия би могла да отключи идея, която да провокира въображението. Или поглед в небето – към фигурите, нарисувани от облаци, танца на някоя птица... А морето? Дори пръските на вълните може да се окажат вдъхновяващи! Или слънцето, потопено в огромното око на водата... Ако под „други неща“ се разбира това – те също са важни понякога.

- Слушаш ли музика, докато пишеш?

- Не мога да кажа категорично да. Понякога обичам да се чувствам „изолирана“, да потъна в тишината. Тогава „чувам“ най-добре и бързам да го изразя с думи. Но се случва и обратното – да търся общение – с музика, глас на птица или нещо друго, за фон. Не ми пречи. Всичко е въпрос на моментно усещане, на нагласа, начин на съсредоточаване.

- Мечтаеш ли да се срещнеш с някой писател и да изпиете... каквото ви се пие?

Имало е и такива моменти – на срещи с писатели, макар да не се е стигало до специално питие. Харесва ми да се срещам с хората – очи в очи. Тогава може да се почувства много по-истински човека, вдъхновяващо е. Среща с писател, на чаша вино... Имам уговорка за такава среща – повече от година. Надявам се да се осъществи. И да има още след нея...

Дори когато чашата е празна и дъното попива те с очи,

ти сам си нарисувай с четка ясна как пълна е и мислено отпий...

Защото миговете са богатство – че има ги и има те и теб!

А чашата, че засега е празна... С мечти и оптимизъм я налей!





Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1109491
Постинги: 1185
Коментари: 519
Гласове: 1440
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930