Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.08.2013 06:00 - "Видях морето и вече имам друга мечта"
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 1029 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                image



 

            За “РОЯЛ В МАЗЕТО”

            Христина Панджаридис




“Роял в мазето” е книга, която отваря сетивата за невидимите на пръв и втори поглед неща, история, която с лекота и забава ни повежда към доброто – съществуващо въпреки нашия негативизъм или разсеяност. Сюжет, за който читателят може да се “абонира” навсякъде, но с екзистенциални изводи.
Авторката Светлана Дичева ни пренася в градчето Тресавище, в североизточната част на страната, което “отдавна е дух на град”.
Зад животинската компания от Лучия, Гордън, Клариса, Чан Кайши, Робърт Мюлер, Шуши, Геко и Бела стои закърняващата способност на хората да се разбират и изслушват. Животните са толерантни и съпричастни към проблемите на града и един към друг за разлика от човеците, надарени с ум и разум.
Загадката дали са се появили призраци, които чупят стъклата на железопътната гара нощем и кой всъщност е “иззел” ролята на призрака, минава от герой на герой. Подозрителността кой е виновника осветява зад кулисите на човешкия характер. Видимото е ясно, но какво се крие зад фасадата?
Истината е банална и неуловима – няколко са претендентите за ролята на всяващи страх и объркване. Чрез чупенето на стъкла те викат за внимание. Настояват да попаднат в полезрението. Крещят да са забелязани. Нали при чупенето остават следи... а следите водят към някого. Човек се случва да извърши безполезно действие, за да го погледнат в очите, а не през тях, да не го изоставят и забравят. Човекът е силен и чуплив. 176 пъти са разбивани стъклата на железопътната гара – не е ли това метофората, която Светлана Дичева избира за да внуши колко е ранима човешката природа и неподдаваща се на трансплантация с нови стъкла?!
“Роял в мазето” е история за животни и хора. Първо за животни, защото техните образи са водещи и движат действието, разнищват детайли, за които са чули, живейки като домашни любимци или изоставени на самотек. Те не подслушват или го правят в името на истината и с елегантност. Кучета, котки, белка, вълк, гушер са ядрото и многоцветността на разказа, носителите на доброто и повод за много размисли.
Началникът на гарата в Тресавище, банкерката, кмета, депутатката, жената на кмета, прокурорът, кючекчийката Зайде, майстор Георги, чистачката леля Веска... са допълнението, водата, която се добавя за омесване на тестото.
С особена симпатия е изграден образът на Маруся. Тази самотна и болна жена, ненужна, глупава и подигравана, след отнемането по нечестен начин на апартамента й, спи на гарата. Заключва я след заминаването на последния за деня влак в 11. 23 и се готви за сън. Пред погледа й всеки ден минават хора – бързащи и нямащи време за нея. С появата на призраците намаляват три пъти и пътниците. “Малкият свят на Маруся беше станал още по-малък.” Странните за другите неща тя възприема като естествени и напълно нормално е да може да чува и разговаря с животните. Колкото и да е самотна и неразбрана, пренебрегвана от себеподобните, Маруся живее с една надежда “Мечтаеше само да попътува. Нямаше представа как изглежда светът...”
Между страниците на повестта се намира и любов, омраза, ревност, изневяра, недоизказаност, алчност, съчувствие, приятелство. Не липсва нищо, което животното и човекът изпитват, заради което тъгуват или скачат от удоволствие.
“Роял в мазето” е олицетворение на четенето като удоволствие, отмора, усмихнатост /смях/, настроение, любопитство, празничност. Много реплики от книгата са бисери на смешно-тъжната реалност, в която избираш да се хилиш, за да не плачеш. Предпочиташ бялото на неизчистени петна пред черното с блестящи копринени нишки.
Слабостта, ама нали се опитвам да пиша рецензия, а значи се налага и да критикувам, е че книгата е малка и бързо свършва. Светлана Дичева е наясно с този недостатък и работи по превръщането на забележката в нова следваща книга, където героите са пак животни.
Оставям ви да си четете, аз заедно с Лучия отивам “да помисля още по въпроса дали, когато виждаш всички недостатъци на някого, като на длан и му ги казваш, го обичаш, ако да, на какво основание, а ако ли пък не, пак на какво основание.”





Гласувай:
2
0



1. fumiko - Интересни истории, интересен к...
18.08.2013 11:16
Интересни истории, интересен коментар.... по такъв начин си отваряш един интересен автор и един умен коментатор.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1096960
Постинги: 1157
Коментари: 516
Гласове: 1407
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829