Постинг
31.08.2013 06:00 -
Анелия Гешева: В средата на моето лято
***
В лудостта на лудите ми братя
е събрана толкова наивна хитрост,
че ми хвърлят двата края на въжето,
с което трябва да ги върна на брега.
А лодката им пълна е със смях,
с калинки и със ментови целувки
и смешни са лицата им притворни,
и глупави са думите им с птиците.
Ах, тази светла подигравка с грижата,
задето все ми се намира втора риза!
Не са ми ближни, не – безумните ми братя
са мътно огледало на страха,
че знам какво е корабокрушение
и знам какво е да отплуваш истински.
И кой е в крайна сметка лудият -
не този ли, от който се страхуват
онези в лодката, които просто могат
да хвърлят двата края на въжето,
за да не ги спаси от тях самите,
за да не ги направи като себе си.
***
Има такива есени,
точно в средата на лятото:
животът не ме харесва,
душата не иска тялото;
страхът е хищна лисица,
покрила моето рамо;
синът на последния рицар
отдавна ми вика "мамо".
Каква банална рапсодия,
каква нелепа семантика:
леглата са смъртни одъри
в края на всяка романтика...
От толкова безотточност
изворът става блато
в някоя есен, точно
в средата на моето лято.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4263