Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.09.2013 06:00 - Мария Македонска: Тази история първо е била на някой
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 1120 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
     

           image

         

       ТАЗИ ИСТОРИЯ





Тази история първо е била на някой, когото никак не познавам, после е била на някой, който познавах, след това e била история на още няколко човека, а сега е моя история. Ето каква е историята. Една жена, чието име не зная, отишла на екскурзия в Испания. Там срещнала един човек. Втория път, когато го срещнала било в деня, в който той дошъл в София да й помогне за събере багажа си и да го отнесе в неговия апартамент в Испания. Тази жена, която накратко ще наричам Жената, чието име незнам, си имала приятел. Не приятел за игри и разходки, а другар в живота, партньор. Жената обяснила на своя партньор, че е срещнала любов, която е осмислила живота й и затова не може да дружи повече с него. Било тъжно и горестно. Разбира се, повече за него, отколкото за нея.

Жената, чието име незнам заживяла в Мадрид. Учела мадридски, ходела по сандали, решела си косата на два пътя и обичала крепко своя нов другар в живота. Той я обичал още по-крепко, бръснел лицето си пет пъти седмично, ходел винаги малко настрани, заради което подметките на обувките му все се изтърквали неравномерно, пушел черешов тютюн и се учел да свири на гребен.

Хубаво си живеели в Испания, но човек трябва да си ходи от време на време вкъщи, особено по празниците. Така и Жената, чието име незнам се прибрала у дома за една Коледа. След като хапнали, някой донесъл семейния фотоалбум, както става обикновено в такива случаи и всички се скупчили да го разглеждат с онова чувство на отегчен интерес, когато гледаш снимките, които знаеш наизуст, но все пак се изумяваш като се видиш с плисирана пола и бели чорапи до коленете, а до теб майка ти с официалната си рокля на жълти есенни листа, те изпраща за първи път на училище.

Смеели се гостите на шините на зъбите си и на онази снимка дето се били качили 10 човека на старото балканче, а също и на смешната прическа на Жената, чието име незнам на абитуриентския й бал…И тогава, в края на албума, видели снимка, от която усмивката й изведнъж замръзнала, за да се превърне в изумление. На тази снимка се виждало само лицето на един мъж, а зад него смътните очертания на Саграда Фамилия в Барселона. Всички роднини, насъбрани около масата замълчали учудени и стреснати от странната й реакция на, защото...

Защото някои истории започват още преди началото си. Тази снимка била отпреди 10 години, когато тя все още обичала много своя първи другар в живот и двамата заедно отишли на екскурзия в Барселона. Там се разхождали много, зяпали глуповато красивите сгради и ги щракали с един от онези фотоапарати с лента, гальовно наричани от притежателите си сапунерки, защото имат размера на голям калъп сапун и правят снимки сякаш направени имено с калъп сапун - размазани и хлъзгави спомени.

Но преди години всички снимахме с такива фотоапарати, после копирахме цялата лента в близкото фото и имахме истински фотоалбуми, а не снимки в компютрите си. Жанз и нейния бивш другар снимали само най-красивите неща в Барселона, защото лентите все пак не бяха евтини, както и копирането на снимките. Но тъй като е срамота да нямаш поне една снимка заедно с другаря си от своята екскурзия, те помолили един случаен минувач да ги щракне. Човекът бил отзивчив и се съгласил. Но докато двамата избирали най-подходящата поза и усмивка, той ловко обърнал фотоапарата към себе си и се самозаснел, без те дори да забележат неговото своеволие. След това, той разбира се, им направил снимка, върнал фотоапарата, казал им Hasta la vista и си тръгнал. Щом се прибрали, двамата оставили лентата да се проявява в едно студио и поръчали по една снимка от всяка поза. Когато на другия ден разглеждали снимките, с учудване видели сред другите снимки и тази на техния испански фотограф. Не останали особено очаровани от автопортрета, но все пак зад гърба му се виждала Саграда Фамилия, а пък и снимките стрували пари, така че сложили и неговата до другите в албума. После забравили. Това било преди десет години.

И сега след толкова време, като видяла тази снимка Жената, чието име незнам се вцепенила. Защо? Ами защото мъжът на снимката, нахалният фотограф, случайният испански минувач, който ги снимал и има казал:”Hasta la vista!”, бил мъжът, когото тя срещнала след години в Мадрид. Мъжът, в когото се влюбила така, че изоставила целия си предишен живот, мъжът, който вечер й свирел на гребен, за да я приспи, а сутрин я събуждал с целувка, мъжът, който я посрещал на летището и всеки ден пускал в джоба й по един бонбон, за да й е сладък деня, а веднъж сложил шоколадов бонбон, който се разтопил от мадридската жега и, когато тя бръкнала в джоба си, за да извади нещо, целите й пръсти...

- Защо плачеш сега - разтревожено бършела сълзите й нейната майка с памучната си престилка.

- Защото...Защото...това е той.

Това бил той. Неоспоримо и случайно, невъзмутимо и нехайно насочил обектива към лицето си.

Това наистина бил той. Човекът, който след секунди ще ти върне фотоапарата и ще тръгне непознат, пресякъл за минутка пътищата си с теб и продължаващ по своите пътечки, отдалечаващ се, сливащ се с тълпата на огромния град. Човек, който никога няма да познаваш и никога няма да ти свири приспивни песни на гребен. Никога. Освен ако не го прави винаги. Защото това е той. Същият той, предложил ти чадъра си във внезапния летен мадридски порой, а по-късно и сърцето си, живота си и спомените си, дори и онези, които не помните нито ти, нито той. Спомените отпреди да се срещнете.



Но защо, ще се запита някой, тази история да е пък моя, след като дори и за секунда не се появявам в нея. Е, как да не се появявам? Не ме ли виждате, седнала съм на стъпалата на Саграда Фамилия. Седя и пуша цигари. От време на време ставам и се разхождам. Чакам. Какво ли. Ами някоя влюбена двойка да спре и да ме помоли да ги щракна. Чакам от доста отдавна. Не помня вече от кога. Хайде, вижте колко е красива днес Барселона. Не искате ли да се снимате на фона й и да запазите спомена. Толкова дълго, че чак да го забравите. Заедно с момичето, което ви снима на площада, а после ви върна фотоапарата, усмихна се малко тъжно, промърмори Hasta la vista и си тръгна, сливайки се с тълпата, отдалечавайки се все повече и повече, превръщайки се в точка.



    Линк към блога на Мария Македонска
      http://freedealist.blogspot.com/






Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 2009784
Постинги: 1509
Коментари: 722
Гласове: 4262
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031