Постинг
04.09.2013 06:00 -
Кева Апостолова: Стихове
ВОДАТА ТЛЕЕ
Тя каза:
„Вятърът ме изтегля,
както се изтегля лодка от море
и свива цигари в полата ми,
свива и пуши,
но аз искам не вятър, а той
всичките мои поли да изпуши,
ще купя и нови, и той да ми купи.”
Тя повтори:
„Обвито в бръшлян е сърцето ми,
зелените змии го притягат, защото
всичките мои поли засега
са с цигари проядени.
Не искам вятър, искам с неговите ръце
всичките мои поли да бъдат изядени.”
Аз казвам:
Колко много Африка в София.
*
Сред кървящи за майчинство момичета
Тя каза:
„Аз съм жена ти бездетна
с колани пристегната
към всички самолети и таксита,
пътуващи към теб
със силата на хиляди африкански коне.”
Тя записа:
„Аз съм жена ти бездетна
с тяло засегнато от правила и закони.
(Децата ни не са от хората,
които се раждат, когато поискаме.)”
Под изпотрошените нощни облаци,
удавена в яката на палтото си,
Тя не каза:
„Пристигат моите лични закони
и ме изравят от палтото,
с изорани книжни редове,
и ме повеждат с теб към ( децата ни,
които не са от хората, които се раждат,
когато поискаме).”
Тя не попита:
„Все още ли са свободни ръцете ти,
в които живеят петнисти коне?
Заразеното от мен огледало
смачка палец в живота
и умря в пет сутринта.”
Аз казвам:
Колко много смърт в тази безсмъртна неделя.
*
В незрелия им сън
той привика полата и блузата й
и я изгони от тях.
Думите й се влошиха.
Простреляните й коси и устни спряха.
Каквото и да й е
дали все пак огромно ще се срещнат
и ще се разпознаят
в свят с изпокъсани презрамки
и рамена като кореми?
Водата тлее, тревата е запалена...
( май-юли, 2013, София)
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4316
