Постинг
06.09.2013 06:00 -
Петя Глеридис: Стихове
Обяснение
Преди да ни посочат с изкривен показалец
и преди да ни подготвят за колекцията,
убождайки ни,
преди да се сгушим в скритите си вопли,
преди да декантираме чуждата отрова
и преди да разлеят горчилка по устните,
преди да изтръпне дъхът ни –
имам предчувствие –
обичам те!
*
6
1 1
Промъква се през ключалката
крадливо
обхожда стаята плавно, на пръсти –
не бърза.
Присяда в ъгъла и търпеливо
започва да чака.
Чертите бавно се сменят,
лицето се удължава и
къдриците потъмняват. Като сянка.
Внезапно лумва огън,
който прокарва език по слабините,
запълзява нагоре, невъзможен –
питон по лиана?
Лава, сгрешила посоката?
Докато не избухне – отровна гъба –
и не запулсира по слепоочията
или се сгъсти и не залепне
на буца по гърлото,
или се проточи по гръбнака
и с един замах не отсече
през коленете.
Напира от всички страни
към сърцето, където се събира
и загнездено дълбае и стърже,
и прояжда.
Бавно, но с постоянство –
както онзи червей, който
отпивал от розата или
солени милувки, разбивали
скалите на прах...
А после? Ще дойдат ли
тишината и блаженството
на ( без(к) рая?
*
Андрогин
Ще дойде, за да разтрогне
свещеното триединство
на тялото ми, което
трите врати пазят.
Ето я, идва, леко отключва,
разтваря, разделя,
за да се родя.
За нов живот...
Тя е раздяла, при която
ръцето се отдалечават,
за да те прегърнат,
да те притиснат силно,
да те сгушат до моето
бясно туптящо сърце.
Душите се стичат в едно.
Тя е раздяла, раздяла
на устни, впили се жадно
и жадно отпили
дъха ти.
Умът ми потапя се в твоя.
Тя е раздяла на онзи копнеж,
превърнал русалката в пяна.
Привкус за вечно блаженство.
Екстаз. Единение.
Духът ми политна към теб...
PS Когато те намери, извади, моля те, шишенце универсално лепило, за да слепим прилежащите части. Ще загубиш свободата си, вярно, но пък ще си върнеш изгубения Рай. А там криле не са нужни – нима съществува по – високо място от Рая? А, да, щях да забравя – ще можем по цял ден да свирим любимата ти пиеса за четири ръце...
*
Началото е кръгче и чертички.
Слънце, човек,
слънчево колело,
мандала.
Ла от малка октава,
нули с единици...
В средата –
човек,
разпнат върху колелото
с кръгче и
чертички под очите
и слънце между фа диез и Enter.
На края Маестрото вдига палката
и слънцето се беси на до от пета.
Действителният край настъпва
с преодоляването на кръга – Ctrl+Alt.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4338
