Постинг
13.09.2013 06:00 -
Светлана Дичева: От "Роял в мазето"
.jpg)
Собственикът на новата дискотека до гарата се разхождаше сред купчината боклук, създадена току що от майсторите и артистично размесена с боклуците от старата фабрика. Той оглеждаше с наслаждение съборените стени и новоизградените. Това щеше да бъде най-голямата чалготека в региона плюс най-посещавания ресторант! Оня дръвник в „Два бели гълъба” да си яде глупавите уши! В гърдите му напираше да получи излаз неговото верую, неговата пътеводна светлина! Той не беше особено красноречив, но когато красноречието избликваше от него като нефтено находище, той имаше нужда от публика. В момента негова публика беше приятелката му. Напоследък тя винаги се чувстваше застрашена, когато оставаше насаме с него, защото не знаеше бръмването на коя мушица може да отключи неговата неизтощима агресия.
- Сега ще ти кажа каква е моята представа за бъдещето на Тресавище! – започна собственикът на дискотеката, крачейки напред назад с ръце на гърба. – Това умряло градче трябва да се събуди за нов живот! И това ще стане с помощта на такива храмове на духа като този тук! Погледни, виждаш ли къде е барът? Виждаш ли къде ще се леят напитките? Виждаш ли къде са масичките? А сега погледни от тук, не оттук, оттук – и той плесна с опакото на ръкава си момичето през ушите. – Ето, това ще бъде дансингът! На него ще се кършат певачките и танцьорките. Ти да не мислиш, че ще дам работа на старата кранта Драгомира-Зайде? Това смешно чучело, дето се кълчи с норките? Ще събера персонал сред отличничките от първите класове в гимназията! Тук ще дойдат 15-годишни капчици, които до завършване на средното си образование ще станат истински професионалистки! Какво бъдеще очаква всички тези млади хора в свят без работа? Проститутки и бармани, танцьорки и момченца за всичко, това е единственото им бъдеще! Но все пак е нещо пред нищо, нали? В този храм на развлечението може да се прави всичко! Всичко, моето момиче! Ама ти какво, тъпа ли си, че не ме разбираш! От задната страна ще има стаички за по-специални нужди. Там ще се продават и наркотици. В предния салон ще има игрални автомати. Хората трябва да си опитат късмета, нали така? Предвидил съм и сепарета за местните големци. Няма да ги оставим да бъдат оглеждани от простолюдието я! Тук те ще могат да правят специалните си контакти, без да бъдат забелязвани от никого! Ние, разбира се, ще монтираме камери, за да можем да заснемаме всяка тяхна стъпка и да можем да ги рекетираме след това! Знаеш ли каква печалба може да се завърти от такъв тип дейност? Всички ще ни бъдат в ръчичките – политици, мангизлии, съдии, журналисти! Освен това аз съм предвидил и социални дейности! Един път месечно всички редовни клиенти ще имат право на едно посещение в задните стаички гратис! Жените им пък ще получават месечно гратис по едно мартини. Ако не щат мартини, няма значение, питие по избор! Освен това първата доза дрога в този храм винаги ще бъде гратис! Тука пък ще има стая за забавачка. Децата на клиентите със семейства ще играят на игрални автомати. Едно дете не се нуждае само от памперси, сокове и топла грейка за зимата. Едно дете се нуждае от занимания, които да го образоват и развиват уменията му. Освен това ще им преподаваме уроци по покер. Нищо не развива човека така бързо както покера!
- Ама аз не зная да играя покер! – призна русата красавица и веднага съжали, защото гаджето й я прободе с поглед.
- Просто не мога да си представя каква майка ще си, след като си толкова неграмотна! – каза той и я перна с опакото на ръкава си по другото ухо, не яростно, а така, за всеки случай.
- Мило, ама ако хората от градчето не искат да идват тук, какво ще правим? – попита момичето много плахо.
- Кой, те ли няма да искат да идват? Че някой да не би да ги пита? Освен това, много скоро няма да имат друг избор – каза щастливо той и потри ръце.
- Че що? То в града има един ресторант и три барчета. Могат да ходят там, пък и няма да бият път, защото всичко им е под носа.
- Аз казал ли съм ти да не ме ядосваш? – ревна мъжът, хвана я с две ръце като в клещи и я разтърси като парцалена кукла. – Като ти казвам, че няма да имат избор, значи няма да имат – казвайки това, той се присети нещо и набра номер на мобилния си телефон.
- Готов ли си? Утре вечер, да. И внимавай с динамита! Ако и този път сбъркаш, ще ти отрежа носа! – когато затвори, момичето страхливо го попита.
- Мило, ама динамитът не гърми ли? – плесницата , която последва едва не й отнесе красивата глава.
- Нали съм ти казал да не ме подслушваш, когато говоря? – изсъска той. - Ако от устата ти излезе и думичка от онова, което съм казал, ще се разделиш с тялото си от врата нагоре.
- Щом толкова настояваш, ще се науча да играя покер. Всички интелигентни хора ли трябва да знаят да играят покер?
- Задължително! И всички майки, които искат да създадат здраво поколение! Погледни се – как да поискам дете от теб, като не ставаш за нищо?
- Майка ти знаеше ли да играе покер? – ръката му беше почти на път да я шамароса отново, когато той се спря и се замисли. – Майка ми не играеше покер, но ние с брат ми преминахме през университета на улицата. Дойдеше ли дете с нови маратонки, часовник или гума, веднага трябваше да се раздели с тях. Глупавите хора не трябва да притежават нищо. Защото така и така бързо ще го загубят. Светът се управлява от умните хора.
- Мило, ти си много умен и ще управляваш света, нали? – попита сервилно момичето, защото нямаше желание да яде повече бой.
- Света може и да не управлявам, но Тресавище със сигурност! – закани се той и отиде да провери как върви ремонтът на малките стаички в задното крило. Много пари трябваше да дойдат тъкмо от тази странична дейност. Когато отиде там, подритна нещо странно на пода. Беше ръкав от недошит шлифер, наследство от някогашната шивашка фабрика, гордост на социалистическо Тресавище. По ръкава имаше кучешки косми от Лучия. Всъщност, това беше кабинетът на бившия директор на бившата фабрика, разделен на три стаички, за три щастливо пъшкащи двойки в бъдещия проспериращ град, такъв, какъвто го виждаше смелото въображение на визионера.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4338
