Постинг
17.09.2013 06:00 -
Виолета Воева: Поезия
Пейзажи на душата
В териториите на дъжда светът е друг:
небето – опушен и пропукан купол,
в кварталните дървета се подпира -
антична колонада, украсена с облаци, наместо с богове.
В дрезгавината на дъжда миналото става настояще,
защото всяка буква и число под удара на капките,
изгубват ясните си очертания и таен смисъл.
След дългото очакване и бъдещето, измокрено до кости,
си е тръгнало, преди да разгадае предсказанията,
кодирани в кръга на някой древен пясъчен часовник.
В сумрака на деня дори април е друг -
зелени са единствено пейзажите в очите ти.
И без чадър вървя, вървя към тях.
Търсене
За този блог
Гласове: 4331
