Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09.2013 06:00 - Неда Антонова: Сестра ми Елеонора
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 1668 Коментари: 2 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


Откъс от ръкописа на романа „ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА БЪЛГАРСКА”







Ако мама – царство й небесно – вместо да чете романтиците и да свири до премала, си бе дала труд да вникне в думите на пастор Клуге, че всеки човек идва на света, за да изнесе на плещите си една важна битка, и че някои от нас се готвят за тази битка още от самото си раждане, Нейно височество принцеса Луиза – майка ни – щеше да забележи, че голямата й дъщеря, въпреки древното си и благородно потекло, още от най-ранна възраст показва смущаваща склонност към навиците на простолюдието. Едва шестгодишна,тя поискала от гувернантката ни Матилде Шулц да я научи на плетиво, за да загърнела с вълнено шалче зъзнещия по цяла нощ Вайс – снежния човек, който добрият ни баща бе направил за нас в края на кестеновата алея пред замъка. И го изплела. Яркочервено, на пипане грапаво, но меко и топло – преждата била от камилска вълна.
Но мама, освен нас тримата, имаше още и болестта си, с която бе свикнала като с доведено от любим съпруг дете и се стараеше да й угажда и да изпълнява капризите й. А през това време ние растяхме, брат ни вече композираше, сестра ми все по-често отиваше в малката къща и оставаше там с децата на прислугата, а аз все по-често не знаех какво да правя.


През целия ни съвместен живот – а той се оказа дълъг – изпитвах към сестра си различни чувства, които тя нито веднъж не пожела да забележи: мразех я, следях я, подражавах й, обожавах я, при това едновременно.
Най-често й завиждах за умението й да бъде щастлива, без да й личи.
Двете с Елеонора раснахме заедно, но имахме различно детство.
Спяхме в една стая, но тя не обичаше да й четат приказки преди сън.
Учеха ни едни и същи учители, но моите интелектуални дарби обикновено биваха описвани многословно, с цел смекчаване на истината, а за нея мадмоазел Дюра се изразяваше с възклицания , замиращи в красиво кресчендо.
Заедно посещавахме църква и раздавахме милостиня по празниците, но децата от града така и не научиха името ми и ме наричаха „розовата принцеса” – заради панделките, а след нея весело крещяха  "принцеса Ела”.
Може би защото аз предпочитах да танцувам, а тя – да язди, всички в къщи се отнасяха към мене като към домашен любимец, а нея смятаха за дишаща семейната забележителност.
Отидехме ли на гости в замъка Трепшен, например, старата принцеса Маргарете снизходително оправяше бастите на рокличката ми - ” малката сладка Зизи” , а на сестра ми любезно кимваше – „нашата скъпа Ела”.
Дори за брат ни Виго (принц Хайнрих ХХIV Ройс) – бъдещ композитор с европейска известност - в семейството ни не се говореше с толкова очаквания, както за Елеонора.

Всъщност домашната й слава бе тръгнала още от времето, когато - едва седемгодишна – сестра ми заявила на родителите ни княз и ктнягиня Ройс-Кьостриц, че възнамерява да се оттегли в манастир.
Баща ми оставил ръкоделието си – той обичаше между военните походи да бродира гоблени - а мама, меланхолична както винаги, с въздишка хлопнала томчето на Байрон - едно такова измачкано като молитвеник - и след пауза, в която двамата удостоверили с поглед вменяемостта на детето, татко попитал:
” Добре. А защо?”
 „За да не ми се налага да се омъжвам!”
( Вечният страх от брака на момичетата от рода Ройс, десетилетия предаван по наследство, заедно с тънките глезени, милосърдието и обожанието на Ференц Лист.)
После Ела (това беше домашното й име) припряно се заела да събира куклите си в кошницата за пикник, където вече била скътала малко дрехи, детската библия и чифт резервни обувки. Предупредила, че ще тръгне рано на другата сутрин и да не я изпращат.
По думите на мама това събитие станало само два дни след като на Ела и на брат ни Виго с подозрителна небрежност било съобщено, че тази година за празника Възкресение в замъка ни в Гера за пръв път щял да гостува някой си Алберт Сакс-Алтенбург. Той бил доста по-голям от нас и ни се падал близък роднина, защото бил син на мама от нейния първи брак.
Брат ни Виго - тогава дванайсетгодишен – уж спокойно приел новината, но в деня на пристигането на госта неочаквано вдигнал температура и лицето му се покрило с пъпки. А Ела, след като научила вестта, изкрещяла пред гувернантката ни Матилде Шулц: :
„Дори в Тюрингския лес не живеят толкова лоши майки!”
„Не говори така, госпожа княгинята те обича!”
„Тогава защо й е бил този Алберт !”
Но въпреки явната си неприязън към натрапника сестра ми излязла заедно с мама и прислугата да посрещне каретата на Алтенбург и толкова била очарована от мъжествения усмихнат Берти, (така в семейството наричаха княз Алберт) ,че през краткото време на престоя му все гледала да седне до него с надеждата, че ще успее да откъсне частица от дрехата му и да си я запази за спомен.
А той – съдейки по снимките – наистина е бил хубав в униформата на поручик от пруската армия.
Дошъл бил за малко, колкото да се сбогува с мама, защото му предстояло да постъпи на руска военна служба.

Като най-голям от трима ни Виго трябвало пръв да научи семейната история.
Оказа се, че мама и татко били предназначени един за друг още в детството си: заедно прекарвали летните месеци в къщата ни в Кьостриц, там си били изградили тайна колиба от клони в най-отдалечения ъгъл на огромния парк и се криели, когато искали да отмъстят за нещо на гувернантките си. По едно и също време двамата претърпели операция на апендицит, а после пак едновременно боледували от шарка. Още тогава общата им прабаба ги виждала свързани чрез брачен обет, независимо че децата били втори братовчеди. И двамата произхождат от семейство Ройс, но мама принадлежи към старшата линия на рода – Ройс-Грайц, а татко – към младшата – Ройс-Шлайц. Добавката към фамилното ни име е станала възможна през 1848 година, след обединяването в едно княжество на дребните градове-графства, когато към владенията на младшата линия Ройс е прибавено и градчето Кьостриц.
Малко преди това обаче мама, макар и вече сгодена за баща ми , била поискана за съпруга от княз Едуард фон Сакс-Алтенбург, също неин братовчед, но трети. Тя връща – не без пререкания със съвестта си - годежния пръстен на баща ми - княз Хайнрих IV Ройс - и заминава да краси замъка на съседното княжество.
В онези години повторното сгодяване при жив годеник не е било нито необичайно, нито укоримо деяние. От подобна благосклонност на обществото се бе възползвала по-рано нашата братовчедка Михен (принцеса Мари фон Мекленбург-Шверин), чиято майка е сестра на баща ни. Макар че била сгодена за един от принцовете Насау, Михен без угризения се отрекла от дадената дума, когато в нея се влюбил красивият и богат Владимир Александрович ( син на руския император Александър II), предлагайки й диамантената тиара на Велика княгиня и името Мария Павловна.
Дали поради силното си чувство към „несравнимата Луиза”, подхранващо някаква смътна надежда, или пък поради временна липса на братовчедки на възраст за женене, баща ми (уж по здравословни причини) напуснал полка, в който служел, и следващите две години живял сам в имението ни в старата столица Шлайц. Вероятно тогава се е научил да бродира.
И когато станало ясно, че мъжът на мама е убит по време на лов, че брат му определил на вдовицата скромна издръжка и още по-скромна част от първия етаж на лятната къща, където детето й рядко бивало допускано поради влагата и зле отоплените стаи, пред масивната желязна порта на замъка Сакс-Алтенбург на бял кон се появил рицарят Ройс и останал да чака върху седлото толкова време, колкото било нужно на домакините да приготвят вдовицата за годеж.
И само след месец красивата Луиза фон Ройс-Грайц приема името фон Ройс-Шлайц-Кьостриц.
Синът й останал в бащиния си дом, тъй като Алберт, поради бездетството на чичо си, се явявал единствен наследник на алтенбургската корона.
Двамата – Берти и Михен – по-късно се оказаха най-важните хора в живота на Ела. На тях тя дължи срещата и любовта си с граф Марк Александрович Оспени и омъжването си за българския княз Фердинанд.




Гласувай:
3



1. fumiko - Талантът се вижда веднага след първите думи
30.09.2013 09:24
Щях да прочета както винаги "по диагонала", но за учудване почнах да гълтам думите една след друга бавничко, като мед от дълбок буркан.
Ето какво значи талантът!
цитирай
2. minabk - Прекрасно, Неда
30.09.2013 21:15
Прукрасно е. Чакам с нетърпение публикуването на ръкописа.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 2010230
Постинги: 1509
Коментари: 722
Гласове: 4262
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031