Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.10.2013 06:00 - ЧЕТЯЩИТЕ ХОРА: Владислав Христов
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 1093 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 04.10.2013 06:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

                                                               Снимка: Светла Енчева




   - Новата ти книга "Фи" "дищаща и несъвършена" ли е, както   споменаваш, че желаеш да бъде в едно интервю?

 - Всяка стойностна поезия е нужно да бъде дишаща и несъвършена, как иначе ще продължи автора напред да търси съвършеното? Несъвършенствата ни карат да порастваме, преодолявайки ги във всеки следващ текст. Дишането от друга страна ни прави земни, поезията преди всичко за мен е нещо земно и огранично, променящо се с температурата, сезоните и всичко което ни заобикаля.

  - Писането за много хора е терапевтично занимание и по този начин те храносмилат собствените си проблеми. А за теб?

 - За мен е част от Пътя, крачки които правя вървейки по него. Важното е тръгне ли някой по него да не спира. Движението рано или късно ще го отведе на правилното място.

 - След успеха на "Енсо" ти искаше да събереш в книга едни по-различни стихове, "по-малко обясняващи и повече питащи". Човек расте, когато си задава въпроси, или когато достига до отговорите?

 - Въпросите са движеща сила, която е нужно да присъства осезателно в поезията. Стойностната поезия задава въпроси, препраща топката в полето на читателя? Оставя го сам със собствените му страхове и надежди. Накрая му казва – спокойно, нещата са точно такива каквито са и за всичко това си има причина, открай причината за себе си, и продължи да крачиш по Пътя.

 - В новата ти стихосбирка "Фи" се усеща не само краткостта и чистота на стихотворенията, но и естественото движение на думите и прозренията, който идват като изненада и очакван финал. Ти упорито вървиш към все по-кратките фирми. Според теб кратките форми са естествената реакция на ставащото около нас?


 - Времената са такива, те изискват краткост и оголеност, престъпление е да занимавам читателя с литературни еквилибристики, метафори и всякви хватки за да спечеля вниманието му, това е евтино и не носи полза нито на литературата, нито на автора и читателите. Предпочитам да се изразявам директно и да не спестявам, понякога това звучи жестоко и страшно, но е много по-добре да бъде такова, отколкото да е фалшиво.


 - Литературата като че става все по-камерна, поезията също. А да се наричаш поет все по-самотно занимание. След всеки твой успех започваш ли да се чувстваш поет или продължаваш да "си работиш тихо и усърдно, като кълвач над текстовете"?

 - Най-жалки и безпомощни са пишещите, които се  самопроизвеждат в поети, писатели, и т.н. Това им носи временно удоволетворение, но само времето отсъжда кой какъв е бил всъщност. Затова никога не се наричам поет, предпочитам да се наричам пътник, нищо повече. Всеки боравещ със Словото е пътник, той не раздава и не се кичи с категории, просто пътува и това му е напълно достатъчно. Относно литературата, не мисля че става все по-камерна, има жанрове като поезията, които по принцип са си камерни. Те нямат нужда от манифестации и шум. Повечето от останалите жанрове доста добре се справят с това.

 - Прочетох, че искаш отново да намериш пътя към фотографията. "Вече няколко години я пренебрегвам за сметка на Словото". Какво да очакваме от теб?


 - Нищо конкретно, просто започнах да снимам по-активно, това че го правя е най-важното за мен. Ако нещо се ражда то ще се роди без да правя дълъг план за него. Започнах да снимам отново хора, така започнах и в началото. Това за мен е добър знак.


 - Четенето е възпитание и навик. В твоето семейство четеше ли се?

 - Винаги се е четяло в моето семейство. Помня и как като тинейджъри крадяхме книги от библиотеките и после си ги разменяхме – Селенджър, Кен Киси, Керуак,Уортън, Буковски, Хенри Милър. В студенството заглавията вече бяха други и така от ръка на ръка сме пораствали с книгите на големите автори.

  - Как подбираш какво да четеш? От какво се влияеш?


   - Книгите сами ме избират, появяват се в различен момент от   живота за да оставят своите следи. Сигурен съм, че никое появяване не е случайно. Влияя се единствено от усета ми, то е нещо като 6-то чувство, като щафета от усещания, която се предава от книга на книга.


  - Какво четеш в момента?

 - Чета “митологии”. Влада Урошевич “Митология на съня”, Иван Теофилов “Митология на погледа”.

 - Препрочиташ ли определени книги?

 - Рядко, по-скоро се връщам към любими мои пасажи, потапям се в тях и изплувам отново на повърхността.


 - Български автори, които са ти любими и пожелаваш и на другите да ги открият?

  - Милен Русков. Всичките му романи. И най-вече “Възвишение”, книга която с появата си промени българската литература.


 - Имаш ли си любимо място за четене ?

 - За стойностните книги преидпочитам тихата среда. Ако е някоя неангажираща книга, може и навсякъде.

 - Опиши ни какво имаш на бюрото си, където пишеш! Какво се вижда от прозореца ти?

 - На бюрото ми - листи, химикалки, нощна лампа покрита с прозрачен плат. През прозореца ми се вижда една лоза, гроздето й в момента зрее, но е високо и хората не могат да го стигнат. Гроздето ще изгние без никой да го набере. В това разхищение има много чар.

 - Ще подариш ли на читателите на Книголюбие стихотворение от новата ти книга?

ти човеко 
ще политнеш ли 
след трохата 
падаща от перваза: 
всяко врабче 
би го направило




             image


   Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. Живее и работи като журналист в София. Има многобройни публикации в периодичния литературен печат – „Granta”, „Литературен вестник”, „Съвременник”, „Страница”, „Факел”, „ЛИК” и др.

 Издадени книги – „Снимки на деца” (кратки прози, 2010), „Енсо” (стихове, 2012, номинирана за наградата „Иван Николов”), „Фи” (стихове, 2013). Член e на международната организация „The Haiku Foundation”. Носител е на първи награди от конкурсите – за кратка проза на LiterNet & eRunsMagazine (2007), националния конкурс за хайку на свободна тема (2010) и международния конкурс „Cherry blossom” (2011).

 Три поредни години е в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Негови хайку са публикувани в изданията на Американската хайку асоциация „Frogpond”, Световния хайку клуб „World Haiku Review”, както и в „Simply Haiku”, „Whirligig”, „Sketchbook”, „The Heron’s Nest”, „Мodern Haiku”, „Notes from the Gean”, „Lynx”, „Naiku Heute”, „Asahi Haikuist Network”, „The Mainichi Daily News” и мн. др., част са от международни антологии и сборници.

 Текстове на Владислав Христов са издавани на английски, немски, френски, испански, италиански, японски, руски, хърватски, арабски и унгарски езици. Организатор е на много инициативи, свързани с популяризирането на хайку в България.



 


 




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 951026
Постинги: 1075
Коментари: 492
Гласове: 1304
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930