Отложен живот                 


  На родителите ми

Те отложиха живота си
до следващото поколение.
Отдадоха телата си
на вечния огън
на всекидневието.

Шият крилата на мечтите си
с бели конци
върху плещите на децата си.

Пречертават за тях
с ръка несигурна
линията на хоризонта
и вървят напред,
натежали от земното притегляне.

Услаждат им се
хлябът и нощният им сън дълбок.
И само песента по празник
разтърсва на дните пластовете отежнели.

Като перце витае
в прозрачния въздух
на нетленното.

И от вълните топли
на времето раздвижено
като отражение
изплува детското им,
тогава необречено лице.

  Рана