Постинг
29.10.2013 06:00 -
Димитрина Тончева: Стихове
Какво ми каза дядо ми, покойният
Силуетите на дърветата вещаят смърт,
а корените им раждат пролет.
Двамата под тях до кръв се нараняват,
ала с достойнството на чакащия близост.
Невидимият трети ги следи
и сякаш им съчувства,
но ти си спомняш
как ги прати в ада
и после как забрави
да ги върне.
Привидността подвежда, каза дядо
при свиждането ни в съня ми.
След туй побърза да си тръгне.
Досещам се защо.
КОГАТО ПУСКАМЕ ТЕЛАТА СИ ВЪН –
на улицата в противоположните посоки,
душите ни си остават вкъщи
и се целуват, я уверяваше той.
А тя със слуха на сърната
и шестото чувство по дарба
си мислеше:
Не правиш откритие,
по-скоро звучиш като намек
за излишна виновност.
И на устните й вместо целувка
се изписваше:
Вече съчиняваш алиби
за пред детето ни.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4313
