Постинг
30.10.2013 06:00 -
Мария Македонска: Кое е най-мекото нещо, което сте пипали?
НАЙ-МЕКИТЕ
Кое е най-мекото нещо, което сте пипали? Захарен памук? Мъх в гората? Косата на дете?
Самата аз на допир съм много мека. Има нещо ужасно меко в погледа ми и в него можеш да легнеш и да заспиш. В тялото ми също има мекота. Ако ме докоснеш с пръст, той ще остави отпечатък, който няма да изчезне цял месец след това. Цялата съм в отпечатъци от хората, които са ме докосвали. Някои са по-дълбоки, други вече почти не се забелязват, но има отпечатъци, които ще останат завинаги. Това е, защото не само външно, но и вътрешно съм много мека. Отвътре съм дунапренена. Няма нищо твърдо в мислите ми. Всичко в мен е заоблено. Като мида заглаждам всяка моя твърдост и я превръщам в лъскав бисер.
Приятелите ми все ми повтарят:
- Престани да бъдеш толкова мека, защото живота ще те смачка.
А аз се съгласявам:
- Някой ден.
Но мекотата така ме е обгърнала и на мен ми е толкова топло и нежно в нея, че все оставям втвърдяването за някога. И вървя по улиците с меки крачки, с меко казано меко усещане за живот.
Меките неща ме опияняват. А пияна съм още по-мека. В мекотата си понякога падам на твърдо. Но боли по-малко, когато си мек отвътре. Наранява се само външността. Винаги съм търсила най-меките места, най-меките хора, най-меките усещания.
Тази зима се опитах да открия най-мекото място, където да прекарам Новата година, защото градът вече ме убиваше с твърдостта си. Станах рано и тръгнах по снега, който бе навалял предната нощ. Ботушите ми оставиха първите следи в него. В тъмното те светеха и предателски показваха посоката, в която тръгвах – към селата, където зимата е студена но мека, а хората са жилави, но сърцата им са като памук. След цял ден пътуване се намерих в село Добърско. Името му добре, хората му добри. Останах при една баба, която напали печката и сложи вътре да се пече баница. Новата година я посрещнах с добри хора на добро място. Нищо не правих и нищо особено не се случи. Но няма да я забравя, може би заради звездите, които висяха като обесени над нас.
На другия ден приятелите ми дойдоха и заедно си тръгнахме към града. Преди това обаче решихме да отидем на баня в едно малко село. В онези малки села има бани, топли като адските котли, а вътре се къпят селяни, цигани, турци, жени и ние, размекнати чужди скитнически души, мръсни, различни, с гащи сред голите местни хора. В селските бани телата на жените са нереални, мокри, топли. Гърдите набъбват. Водата от душовете тече по пода и пее. Там тече най-топлата вода, в който се сваряваш и мислите ти завират като пилешка супа, сред която плуват кръгчета недоумение. Седя на ръба на басейна с топла минерална вода и гледам. А във водата плува пластмасовата глава на разчленена кукла. Плува с пластмасови очи, вперени в тавана като в кадър от филм. Казват че тази вода лекува. От какво ли е болна главата на тази кукла? Мислите ми се преваряват. Още миг и ще бъдат годни за пиене. Ако не изляза сега ще се превърна в минерал, в пластмасова кукленска глава, много болна, много болна. Избърсвам се с чаршаф, нает за 50 стотинки и увивам главата си с кърпа на червени цветя. Да не простина. Във фоайето има малко павилионче. Продавачката е с помашка забрадка. Купувам си шоколад и искам още нещо, за да не забравя това място насред планината. На рафта има шампоани, гащи, вафли, вестници, чорапи и фиби. Студено ми е на краката
- Колко струват чорапите - питам
- Три лева.
- Дайте ми едни червени.
Продавачката ми ги подава през дупката на гишето. Чорапите са пухкави и ярки.
Сядам с мокра коса на пейката и късам етикета. Не го изхвърлям, а го прочитам. И това, което прочитам ми вдъхва надежда, че не съм сбъркала да бъда където съм каквато съм.
„Вероятно най-меките чорапи на света” – пише на стикера.
Докосвам ги с ръка. Меко е. Толкова е меко. Вероятно най-мекото нещо, което съм докосвала някога. Обувам ги. Вътре в тях има друг свят. По-мек, по-добър, по-нежен. И краката ми се стоплят. От пръстите ми тръгва мекота, която минава през петите, през бедрата към сърцето ми, което цял живот е търсило най-мекото нещо на света и най-накрая го намери.
На твърдата зелена пейка в циментовото фоайе на старата баня, където седя с червена забрадка на цветя и се чудя кое ли е най-мекото нещо което някога съм докосвала. Захарен памук? Мъх в гората? Косата на дете?
Или просто момента, в който обувам чифт червени чорапи, сливайки своята мекота с тяхната мекота и ставам по-мека от захарен памук, от мъх в гората, от косата на дете...
По действителен случай
04.07.2011
София 03.08 ч.
Линк към блога на Мария Македонска
http://freedealist.blogspot.com/
Sting - Shape Of My Heart (Субтитри)! Да...
И как се достигна до чушкопекът И можеш...
Христина Панджаридис: първо кафе
И как се достигна до чушкопекът И можеш...
Христина Панджаридис: първо кафе
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4316
