Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.11.2013 06:00 - Банко П. Банков: Проза
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 1092 Коментари: 1 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg





          МЕЧТАТА НА ДОЦЕНТА




Той беше нисък, възширок в задника и мургав, та чак черен главен асистент по инженерна геология; жена му ръководеше поликлинична лаборатория, дребна, с тънки устни и вежди, малко патрава във вървежа. Дните й бяха вкиснати от безбройни анализи на кръв и урина.
Бяха чакали дете цели единайсет години, жена му обиколи всевъзможни гинекологични кабинети, баните във Вонеща вода и Кюстендил, него го притесниха четири пъти да даде еякулат за спермограми. Уж всичко беше наред, а каквото чакаха, все не идваше.
С годините почнаха да гледат един на друг с обида, с ожесточение, кой кого е подвел. Нощем, когато се отмяташе от нея, задъхан от сляпо упорство, но все пак – стигнал до края, не пропускаше да я уязви: “Ще ме оставиш ти ялов, да си изсъхна на корена”. Накрая се примириха, така им е било писано, но все още я търсеше, и когато вече не чакаха нищо, като Божи дар им се роди Маринчо.
Той растеше ревлив, бял и русоляв, и препълваше с гордост сърцата им. Бащата пишеше научните си трудове с бебето на колене, участваше в конкурс за доцент, да стига и той дружина. Избутваше напред листите със схеми и структури, да не ги докопа малкият, защото първата дума, която извика, протегнал ръчички, беше “дай!”.
Маринчо проходи рано, спускаше се храбро по тенекиената пързалка в повяхналата квартална градинка, подкара детско колело без стабилизатори, едва достигайки педалите. Ченгелчетата и луличките, които изписа в първи клас бяха като за изложба, учителките по математика и български се надпреварваха да го хвалят, с три четвърти тенис ракета побеждаваше дангалаци.
Майка му и баща му мечтаеха да го видят в езикова гимназия, да направи научна кариера и изпревари баща си.
Тревогите почнаха точно в английската гимназия, съучениците на Маринчо бяха деца на номенклатурата, докарваха ги в джипове, дневните им джобни пари бяха колкото Маринчовите за седмица, че и за две. Сина им се сближи с повечето от тях, почна да закъснява по именни и рожденни дни, не се прибираше да нощува, пиеше, пушеше, развали си успеха. Не минаваше произшествие без него, счупен прозорец, съборен и потрошен компютър, трева по джобовете, по-такива игрички с момичетата. На два пъти доцента и жена му ги викаха в дирекцията, да ги предупреждават, намалиха поведението на Марин, насмалко да го изключат. Майка му се съсипваше от тревога и поплакваше скрито. Дипломата за средно езиково образование, дето се казва, я изкара тя, с молби, унижения и подаръци за засегнати и предизвикани учители.
Записаха го на частни уроци за университета, но се оказа, че доларите, купувани специално за уроците със скъперническо пестене, ги е харчил без да му трепне окото, а след третия урок въобще не се е мяркал пред учителката. И като така, трябваше да влезе в казармата. Все пак, чрез свой съученик-полковник бащата го уреди в близко софийско поделение. Всяка неделя гонеха крайградски автобуси, да му занесат преблекло, домашно ядене и цигари, да му припомнят добри съвети. Маринчо изслушваше съветите с издути от вкусни хапки бузи и поклащаше утвърдително стригана глава.
След уволнението му излезе късмета, случи се местата в по-задните специалности да са повече от кандидадатите, прескочили с тройка приемния изпит. Състарената му, посивяла майка с нескривана гордост съобщи на съседките по етаж, че Маринчо се е записал да следва.
Следването се оказа сладка работа. Успиваше се до късно, защото часовете му по разпис били все следобедни, записките му по всички предмети бяха в една единствена тетрадка. Губеше се по нощите, уж на компютри, уж закъснял в библиотеката. То не бяха купони, Хелуини, свети Валентиновци и всякакви нови празници, почнаха да се губят пари от чекмеджето със семейните средства, все по-често и повече. Тоз преподавател не му внесъл изпитната оценка, онзи се заял с него, в деканата им задържали книжките, цялата група отложила изпит за есента, за зимата. Но инак всичко било наред, само дето пак му трябват пари, за осми декември, за летен лагер в Равда и преддипломен стаж. На Равда се разбра, че е карал джет и го е обърнал, летял многократно с делта планер, проиграл взети на заем пари в казино и се снимал два пъти с питон. Опитваха ли бащата и майката да направят забележка, да го укорят, гневеше се, те да не му се бъркат, той знае как да се оправи. Беше израсъл глава и нещо над тях, троснат и нахален, плашеха се да не вдигне ръка и ги удари. До края на четвъртата година, в която Марин трябваше да се дипломира за бакалавър, потроши на два пъти бащиното си Жигули, смени три приятелки и във всяка уж беше влюбен до уши.
Баща му пожела да поканят роднини по повод на дипломирането, но Марин вдигна скандал, той тези роднини въобще не ги брои, избяга от къщи и не се прибра цяла седмица. Та пак контрата да е в баща му и майка му, да се скъсат от тревоги какво би могло да се случи с него.
Чак тогава баща му, сякаш цял живот не бе се разправял със студенти, реши да отиде в канцеларията на Университета. Там първо го предупредиха, че е забранено да се дават сведения за студентско положение на посетители, представящи се за роднини и близки на обучаваните. Сведенията могат да се използват във вреда на студентите. После словохотливо, с назидание го осведомиха - какво ти дипломиране, Марин е презаписал два пъти трети курс и е отстранен от година и нещо по слаб успех.
Когато се върна, съсипан вкъщи и съобщи новината на съпругата си, тя се разплака с враждебни сълзи и му каза думи, които й лютяха на езика от по-оттдавна. Бракът им въобще е бил грешка, не са били подходящи генетично един за друг, след като двамата - работливи и почтени, са родили такъв син. Не добави, че е имала и други кандидати, че горчиво съжалява за тях, но то се подразбираше, бе му намеквала от по-рано.
Същият ден трябваше да отпътува по проект за преподавателска мобилност за Франция - в учебния и научно-изследователски парк София-Антиполис край Ница. Тръгна, като остави зад себе си не дом и семейство, а пожарище. Всичките надежди, възлагани на сина му, бяха рухнали.
Изкара седмица под яркото слънце на Лазурния бряг стиснал зъби и на шепа хапчета, остава посрещачите да го връщат в сандък. Каквото бе предвидено – постара се да го свърши, докладва поредния етап от проекта, запозна се с нова апаратура, набелязаха съвместно следващи инициативи, пестеше от евроцентове. Но му беше кухо и тръпно, хорските синове вървят напред с труда си, Господи, а неговия лежи върху гърбовете на баща и майка...
-Какво предпочитате да видите в свободния полуден от престоя Ви? – попита младият сътрудник на лабораторията, който го развеждаше. Алекс току що бе защитил магистратура, възнисък, набит като мече, с весели кафяви очи под умно чело и гърди, обрасли с рунтави косми, подаващи се между разтворените горни копчета на ризата.
-Искам да видя Монте Карло – с чужд, отдавнашен глас каза той.
-Но това е толкова банално! Никога не съм посещавал княжеството, макар да е на трийсетина километра от тук и не намирам какво може да търси там един научен работник!
Но княжеството върху скалата беше негова отдавнашна юношеска мечта, полудневна символична награда за цял живот къртовски труд.
На другата сутрин се намести на седалката до Алекс и поеха по “Променад дез’англе”, край операта, край стария квартал с криволичещи улички, обиколиха дълбоко врязания басейн на пристанището, задръстен от бели яхти и тумбести фериботи, поддържащи линиите до Корсика. От прозорците на притиснати една в друга къщи висяха саксии със сини и оранжеви грамофончета, латинки и мушкато, в дворчета зеленееха чемшири и кипариси, край отрупаните с плодове сергии на кварталните магазини пазаруваха взискателни домакини, паркирали икономични коли. Когато от върха на хълма се провидя синьозеленият залив на Вилфранш, заграден от разчлененен като ноктеста змейска лапа полуостров, доцентът усети, че душата му се изпълва с еуфорично усещане, сякаш е пушил наркотици. Колата се плъзна по долния корниз, така наричаха крайбрежния път, врязан в скалите, хвърлящи се отвесно в бистрото южно море. Провираше се през сенчести тунели, отминаваше залив след залив, с платноходки и сърфове, накацали като пеперуди по стъклената вода.
Докато насреща се вдигна скала, увенчана с крепостни стени, камбанарии и жълти дворци. Съпроводен от скептичния Алекс, доцентът обиколи забележителностите на Монте Карло, подмолно сенчестия океанографски музей, лъхащата на лятна влага ботаническа градина, виснала високо над пристанище, в което като кротушки се провиждаха яхтите, площада пред двореца на монегаските князе. Доцентът се отпусна, преброи последните си монети и почерпи Алекс с кафе от уличен автомат и кроасан, Алекс го засне с дигитален фотоапарат пред входовете на безумно скъпи хотели, луксозни магазини и зали с ротативки. Надменни мъже със скъп летен загар паркираха тихо мъркащи Аудита и Мерцедеси, повеждаха луксозни жени по мраморни стълбища. Под стъклената козирка на знаменитото казино служител в парадна униформа следеше взискателно как коленичила антилка лъска надпис с позлатени букви върху входната площадка. Беше й провървяло на нея.
Алекс дискретно поглеждаше часовника си, трябва да върне госта навреме на гарата в Ница. Доцентът се откъсна най-сетне от хипнотизиращата гледка и докато се настаняваше до водача си, помисли безволно: “Боже мили, нека ми се падне един милион от Тотото, ще го дам на Маринчо, да го пропилее професионално по този бряг. Той ще може.”





Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. fumiko - детето е огледало на родителите?
19.11.2013 07:48
Този разказ ме напомни приказка на Андерсен за Снежна кралица: ако искаш детето ти да стане разбойник, разрешавай му всичко.
Нима е така? Когато страшно обичаш единственното си дете? И досега не съм сигурна....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 2012267
Постинги: 1510
Коментари: 722
Гласове: 4263
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031