Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.11.2013 06:00 - ЧЕТЯЩИТЕ ХОРА: Нели Лишковска
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 1044 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image




- Моля те да се представиш....

- За мен е наложително да се определя като писател. Трябва да имам отправна точка, защото в противен случай лесно губя посоката. А иначе мога да кажа, че не гледам с добро око на маниера на някои хора да се кичат с етикети - „професор”, „адвокат”, „творец”, защото това най-малкото ограничава, веднага поставя някаква рамка.

- Книгите за теб са...

- Начин да се съсредоточавам. Когато чета съм по-концентрирана. С писането процесът в основата си е същият.

- Четенето е и възпитание, навик...

- По-голяма част от библиотеката у дома е завещана от родителите ми. Сега в семейството най-много чете дъщеря ми, която е на 16 години.Дори наскоро посегна към „Одисей” на Джойс, което ме изненада, признавам. Но тя си знае най-добре.
Докато беше по-малък, аз разказвах приказки на сина ми за лека нощ. Но когато се научи да чете – си разменихме ролите.Вече той ми чете книжки преди сън.

- Любимите ти автори?

- От българските автори Йордан Йовков и Атанас Далчев. От другите – Толстой, Чехов, Т.С. Елиът.

- Какво четеш в момента?

- Наскоро прочетох „Самотна гургулица” на унгареца Дьорд Фердинанди и новите стихове на Диана Иванова от „Басма и габардин”.

- Имаш ли навик да препрочиташ книги или автори?


- Преди много обичах да чета пак и пак отделни пасажи от любими книги, но сега се връщам само към някои стихове.Прозата ме уморява бързо.

- .Кои български поети или писатели харесваш?....

- От поетите – Екатерина Григорова, Петя Кукудева,Пламен Антов, Александър Байтошев, а от писателите – Елена Алексиева, Георги Господинов, Оля Стоянова.

- Защо не четат някои хора....

- Обикновено се отговаря така – аз не чета, защото предпочитам да мисля. Но ти не можеш да мислиш, ако не знаеш как се прави. А това знание идва от четенето. То ти дава навиците и уменията, необходими при мисленето.
Лично аз нямам отговор на този въпрос.

- Любимото ти място за четене?

- При хубаво време – в ратановата люлка или в люлеещия се стол в градината. А когато времето не позволява – в леглото до прозореца. И задължително при нераздвоена, еднородна, равна светлина.

- Ти пишеш разкази, романи...

- Започнах да пиша романите си след като лекарите ми забраниха „всякакво умствено напрежение”. До този момент пишех само разкази и в тях се чувствах прекрасно. Но тогава си казах, че колкото и да е прекрасен, никой разказ не може да ме „напрегне умствено” така, както би го направил един роман. Писането на един роман. И се обърнах към романа. Не съжалявам за решението си, което беше продиктувано от някаква особена форма на инат, беше един вид противопоставяне на реалността, съпротива на фактите. А умственото напрежение в този случай си струва, ей богу!

- Догодина какво да очакваме от теб...

- Надявам се и двете. Романът ми „Ключовете от рая” ще излезе през пролетта. Но подготвям и сборник с разкази, писани в периода 2004-2013 година.

- Какво е вдъхновението и имаш ли своите тайни ритуали, с които го "викаш"?

- Предполагам, че за всеки е различно състояние. Или място, или предмет, или човек. А що се отнася до „ритуалите” – нямам такива. Мога да отбележа само, че винаги пиша на ръка, защото така и без да виждам – зная коя буква изписвам.

- Опиши ни твоето бюро. Какво се вижда от прозореца ти?....

- Ако съм в къщата, обичам да пиша в градината. А когато съм в апартамента – на едно снежнобяло бюро до прозорец, в който има само небе.

- .Ако се налага да избираш между среща с приятели или четене на книга....

- Предпочитам да слушам, не да говоря.Преди обичах и да чета, но сега обожавам да ми четат. Може би затова много често ходя на театър.Там знаят как да четат и четат всичко стойностно – и книгите, и хората, и живота...Не зная какво конкретно бих избрала, ще зависи много от настроението ми в момента.

- Мечтаеш ли да се срещнеш с някой писател....

- Онези, с които бих искала да се срещна, не са между живите. Но добре си спомням една среща с жив, съвременен писател - Рана Дасгупта, британец от индийски произход. Той умее с малко думи да каже много. С няколко словесни образа да извае цяла смислова картина. С миг мълчание да внуши вечност.Това, струва ми се,трябва да бъде сред най - ценните качества на един писател. И цел на всеки.





Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1109348
Постинги: 1185
Коментари: 519
Гласове: 1440
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930