Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.11.2013 06:00 - ЧЕТЯЩИТЕ ХОРА: Весела Фламбурари
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 1142 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 29.11.2013 13:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


             
                 image


През 2010 година Весела Фламбурари получава националната награда за детска литература „Петя Караколева“ за книгата си „Приказки за театър“. През 2011 година е удостоена с националната награда за детско книгоиздаване „Константин Константинов“ в категория „Автор“.


- Представи се, моля те, пред нашите читатели!

- Аз съм Разказвач на приказки и Куклар… С една дума – аз съм Приказник.


- Какво са книгите за теб?

- Обичам да чета! Книгите са удоволствие! И който не чете, погубва удоволствието. Сам. Жал ми е за хора, които сами убиват удоволствията си. Ами че удоволствията са важно нещо, нали? Значи и удоволствието от четенето е важно нещо!


- Четеше ли се в твоето семейство?

- Ооо, да… И продължава да се чете. Особено обичаме да четем един на друг на глас. Все едно сме в театър… Много е забавно!


- Какъв тип литература обичаш да четеш?

- Хубавата! Обичам стилните, красиви и интересни текстове… А детската литература ми е слабост!


- Какво четеш в момента?


- Разни неща… „Първобитна митология“ на Джоузеф Камбъл, „Зимоковецът“ на Тери Пратчет“, „Мастилено сърце“ на Корнелия Функе, „Приказка за вълшебната флейта“ на Юлия Спиридонова - Юлка и „Приказки от оная гора“ на Мая Дългъчева. Винаги чета по пет/шест книги наведнъж… Ужасно съм разпиляна!



- Препрочиташ ли книги?

- Абсолютно! Понякога по десет пъти… Много е успокояващо за нервната система! Поръчвам препрочитането на книги като лекарство! Когато знаеш как се развива действието, си спокоен и можеш да откриеш всички пропуснати в бързането на първото четене красиви думи, цели прекрасни изгубени пасажи… Точно лекарство за духа си е!


- Кои детски автори обичаш?


- Имам си много любими детски книжки. И любими писатели. Обичам да чета детски книги написани от Х. К. Андерсен, Валери Петров, Туве Янсон, Джон Толкин, Джани Родари, Памела Травърз, Николай Райнов, Беатрикс Потър, Доналд Бисет, Дора Габе, Карл Сандбърг, Корнелия Функе и Филип Пулман.

От младите детски и български автори много интересни и красиви са Мая Дългъчева, Николай Милчев, Екатерина Минкова, Юлка, Петя Кокудева и Валентина Маринова. Обичам и да разглеждам картинките в книгите за деца.

Смятам картинките и кориците за много, много важни. Харесвам детските илюстрации на Карл Ларсон, Беатрикс Потър, Туве Янсон, Елза Бешков, Джени Нистрьом, Ролф Лидберг, Тони Улф, Радостина Нейкова, Пенко Гелев и Александър Янсон.



- Как изглежда мястото, където четеш и пишеш?

- Различно! Защото съм страшно разпиляна и в това… Чета и пиша навсякъде. В леглото, на бюра и маси, в парковете, по кафенетата… Особено обичам кафенетата! Имам си едно мъничко беличко компютърче и с него се разхождаме къде ли не… Забавно е и няма опасност да ни омръзне! А без книга в чантата не ходя никъде!


- Пишеш за деца… Книгите за деца не остават ли извън светлините на прожектора?

- Зависи за кой прожектор говорим… За мен има много и различни прожектори:

Има прожектор на детската публика. Прожектор на хората, които истински се интересуват от детската литература – родители на деца, учители и библиотекари. Съществува и прожекторът на издателствата, а има и прожектор на държавата.

Как се прави така, че децата да обичат, да уважават и да четат детските книги? И въобще нужно ли е това усилие? Само пари ли трябват или са необходими смелост, упоритост, ентусиазъм, професионализъм? Защо в България се получава така, че само родители на малки деца, учители, библиотекари и детски писатели се интересуват истински от детските книги?

„Живеем в епоха на глобализъм. И най-добре е да си разменяме различни истории и легенди”. Може би именно легендите и приказките в различните си интерпретации, не само събират хората от различни нации, цвят и етнос, но и насочват общите насоки на развитие на съвременното изкуство, на съвременния живот.“
(доц. д-р Радостина Нейкова)

Безспорно пари са нужни за заниманията на децата с детски книги и за детското книгоиздаване въобще! Но в съседна Гърция (в която живея) въпреки огромната криза, ДДС–то върху гръцките автори е само 4%. Което означава, че издателствата имат неразбиваем стимул за да издават гръцките автори. Остава им само да изберат най-добрите. Значи едно от основните неща, които трябва да станат в България е това убийствено ДДС върху българските автори да се намали. Как ще стане, не ми е ясно... Но трябва да стане! Иначе няма да оцелеем, в този мъничък роден пазар. Българските издателства ще продължат да не се интересуват истински от българските автори. А да се интересуват истински означава: Да ги търсят, да гонят добрите, да влагат пари за разпространение и работа с медиите. Освен добър текст, ние детските писатели, нямаме какво друго да им предложим. И това ни прави не особено желани. Щандовете с книги се огъват под преводната детска литература, в повечето случаи тя е с добри корици, ярка и примамлива. Всичко това би струвало на издател в България много пари. Но издателите в България са комбинативни! От книжните панаири по света, те намират преводната детска литература на добра цена. Оттам преводната детска литература идва с гръмка рекламна кампания, придружена от филми и игри. Българската детска литература просто излиза скъпо и е много трудоемка.

В Атина на всеки две години, през септември, се провежда „Международен книжен панаир”. Гръцки книжен панаир с международно участие се провежда и всяка година в Солун. Гръцките издателства спонсорират и провеждат редовни срещи с писатели. Особено, когато става въпрос за детска литература! Всяка година детски книжки от гръцки автори се предлагат на международното жури в Швейцария, за наградата „Андерсен” и в Швеция за наградата „Астрид Линдгрен”. Доколкото знам, още няма грък, който да е спечелил нито едната, нито другата награда, но гърците продължават да предлагат: „За да не се губи инерцията!” Предложенията излизат от Гръцката асоциация на книгата, в която членуват творчески съюзи на писатели и критици, както и издателства. Около това се вдига доста шум и има реклама във всички медии.

В Швеция (където живях цялата 2012 година) има наистина повече пари. Но и скандинавците въобще са доста четящи. Обичат да купуват книги. Платежоспособни са, затова и нещата, които правят за да четат децата са повече. Във всички библиотеки има програми за срещи с писатели. И обикновено отвън, на фасадата на библиотеката, се ветрее закачен огромен плакат (от дебел промазан плат, че да не го развалят дъждове, снегове и виелици!), със снимките и по няколко думи за авторите, както и датите на срещите. Във всяка библиотека има детски кът за най-малките деца, където млади актьори им четат книжки и ги занимават с разказване на истории. Такива кътове има и във всяка книжарница, независимо дали е малка или голяма. Както и във всяка книжарница се провеждат срещи с автори.

Непрекъснато се отпускат пари от държавата и кметствата за закупуване на нови книги и попълване на библиотечните фондове.

Дори в кметствата има програми, които спонсорират изцяло издаването на детски книги от шведски автори. Тук ДДС-то върху шведските автори е нулево. Изобщо шведските автори в Швеция са в доста по-добра позиция от който и да е чужд автор там, да не говорим за български автор в България.

Училищата, книжарниците и библиотеките са свързани в общи програми за четене и най-много се набляга на това, какво искат да четат децата, а не на това, какво трябва да четат. Смята се, че децата трябва първо да се научат да четат за удоволствие, а чак после, че трябва да четат за да се образоват.

Има и доста сайтове за детски книги в Интернет, които са пряко свързани със сайтовете на младите родители, издателствата и библиотеките. Хората имат нуждата, средствата и волята да работят заедно! И по този начин си обменят информация, препоръки и ревюта на детски книги. Заедно организират и различни празници на детската книга.

Тъй като разполагат с мои книжки на български език, от Международната библиотека в Стокхолм ме поканиха да им гостувам. Срещнах се както с шведски, така и с български деца. В тази библиотека има хиляди томове. Мисля, че са на около стотина езика. Освен книгите имат вестници, списания и всякакви други книжни и електронни носители на всякакви езици. И, разбира се, кътове за децата. Защо са направили тази библиотека? В Швеция има много чужденци и те имат право да четат на родния си език. Децата също. В Стокхолм има само едно българско училище. От училището взимат редовно книги от тази библиотека, за да могат децата да четат на български език. За сравнение ще кажа, че в Атина има четири български училища, и едно в Солун. Училищата постоянно изпитват глад за български книги, но няма откъде да ги вземат, освен от Държавната агенция за българите в чужбина, тоест пряко от България.

Интернет-сайтовете в Швеция са свързани със сайтове и в други страни, в които живеят шведи. По този начин пък се стимулира четенето и ученето на шведски език от шведите в чужбина.

Попаднах поне на шест предавания по телевизията, които представят и се занимават с книги. Има и предавания, които са само за детски книги и отнесени към детската аудитория. Невероятно, но факт!

Разбира се наградата „Астрид Линдгрен” е втората по важност награда в света на детската литература, след „Андерсен”. Тази награда е шведска и се дава от Шведската държава (за разлика от „Нобел”, която се дава от частната фондация). Около тази държавна награда за интернационална детска литература непрекъснато се говори и разисква по всички медии. Има и една по-малка награда, която се дава само от детско жури. Правят се разисквания по училищата и се четат и оценяват от децата авторите. От най-малките до най-големите деца.

А има и два увеселителни парка посветени на Астрид Линдгрен. Един в Стокхолм и един в родното й село. Скоро областната администрация на селото й, отпусна нови субсидии за да се разшири и модернизира парка там. Това е свързано с милиони туристи и носи милиони. Е, в България, разбира се, нямаме толкова известен детски автор. Световен детски автор, който може реално да ни носи печалби от туризъм. Но и какво сме направили, че да имаме?

Освен това в Швеция, а дори и в Гърция има жизнена и способна критика. И децата се възпитават да се интересуват от тази критика. Пишат се не само рекламни и представящи тектове, а и професионални студии. И критиката на детската литература не отстъпва с нищо от критиката на литературата за възрастни. Критиците са канени по телевизионни предавания и радиопредавания, в специални форуми за детска литература. Те имат цели колонки във вестници и списания, в хартиен и електронен вариант.

Много се набляга и на литературните блогове. Блогери с литературни блогове (те по своята същност се изграждат като критици) стават съветници на издателствата и водят предавания за детска (и не само) литература в медиите.

За съжаление България е много далече от тези критерии. В началото на тази година излязоха цели две големи и обзорни статии във в-к „Култура“ (електронен вариант от 18 януари 2013 година). Статиите бяха с тема: Нова българска литература през изминалата 2012 година. Едната бе написана от известна професорка, а втората от не по-малко известен критик. И в двете статии не бе дори спомената нито една детска книга, излязла миналата година. Нито една! И разбира се, нито един детски автор. Пълно мълчание наложено върху новата българска детска литература.

Разбирам, че около съвременната българска литература за възрастни вече има създадено известно оживление. Критици и издатели се занимават с нея. За българската литература за възрастни все пак се говори… Това, което не разбирам е следното: Как хората, които пишат, издават и промоцират литература за възрастни очакват, че ще продължат да имат читатели? Как ще стане това? Да разчиташ на едно старо поколение, което обича да чете, но си отива и на едно по-младо, което се увлича само от поредната модна линия в четивата за възрастни за мен е несериозно и повърхностно.

Единствено методичната и постоянна работа около стимулирането на детското четене може да възпита ново поколение задълбочени читатели на литература за възрастни. И единствено упоритото запознаване на детската публика с „българските детски автори от днешния ден“ (Жустин Томс) ще създаде условия, така че утре порасналите деца да имат създадени навици и да търсят българските автори на литература за възрастни.



И накрая искам да благодаря на „Книголюбие“ (в лицето на Христина Панджаридис) за прекрасните въпроси от това интервю!

„Книголюбие“ е горещо сърчице, туптящо от обич към книгата…

Благодаря!




Весела Николова Фламбурари

Късната есен на 2013 год
.



Гласувай:
5
1



1. fumiko - От пет години чета книгите и по този начин съм жива още!
29.11.2013 16:59
Честно казано, съвременни детски автори не ми харесват много. Сега никой не чете големи текстове, с много подробности, а аз много рядко съм срещала авторите с хубав детски хумор и интересни сюжети.... Това интервю ми дава надежда на хубава българска детска литература. Късмет и радост на авторката!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1099598
Постинги: 1158
Коментари: 516
Гласове: 1409
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829