Постинг
30.11.2013 06:00 -
Виолета Воева: Светлината в очите ти
Петият сезон
Зората. Винаги различна. Внезапна. Излита от мастиления мрак като пеперуда, разпукала какавидата си. Безхитростната й красота изгрява без предупреждение и всеки път изненадва и стъписва. Иска ми се да не пропусна този изначален миг, в който тя се измъква от нощната коруба и пърхаща, заема с крилете си пространството.
Светлината в очите ти. Тя ме разбуждаше. Усещах я преди да са свършили сънищата ми. Затова те никога и не стигнаха своя предизвестен край. Запомнях пейзажите, които се сменяха в тях, заедно със сезоните, извикани от теб: съвсем достоверно, имаше утрини, когато потръпвах от тъмния североизточен вятър на зимното море, който дори издигаше нагоре до тавана завивката и можех да се закълна, че вкусът в устата ми е солен. Имаше и дни, в които усещах, че вдишвам тръпчивия дъх на листопада, макар навън снегът търпеливо да се опитваше да заличи омръзналите на всички ни градски графити. А ти, без да разбера как, си върнал за малко времето назад, сигурно, за да ни огрее сиянието на октомври през прозореца. И виждах ясно оттам онзи далечен хълм и листата, падащи - тихи, упорити и последователни, следвайки очертанията на покривите на старите селски къщици. Като посипани с варак керемидите им искряха – истинска библейска обител с ореоли, изградена кой знае защо, точно тук, в забравената от хората и Бога територия.
Сънувам и сега това място. Знам, че още съществува - притулено е в самия край на сезоните - ти ми каза, че е в едно от землищата на рая, откъдето ми носиш всяка есен ябълки.
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 4316
