Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.12.2013 06:00 - Начо Христосков: Проза
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 797 Коментари: 1 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg





    Е Д Н О О К И Я Т



По волята на Бог се беше родило с едно здраво и едно незрящо око. Иначе кончето си имаше всичко друго, като останалите – тънки, но здрави крака, издължена шия, малки уши и божурено червена грива.

Макар и еднооко, след като порасна достатъчно, с него човекът си вършеше всякаква работа. В края на есента закачваше плуга зад коня и изораваше градината си, преди започването на зимата го впрягаше в каруцата и отиваше в гората край реката да събира сухи вършини и пънове за печката, а в края на пролетта и лятото пък извозваше узрелите плодове и зеленчуци.

Човекът си се беше родил, живял и работил цял живот на село. Това му помагаше по признаците на природата още от септември безпогрешно да може да разпознава дали зимата ще е сурова или мека.

Идващата се очертаваше да е мразовита и дълга. Затова той предвидливо реши да се подготви за нея по-отрано. Впрегна едноокия си кон в каруцата и потегли с нея към гората. Повечето от останалите хора все още не бяха започнали да събират дърва и за негов късмет имаше много изсъхнали вършини, счупени по-дебели клони и пънове. С брадва в ръка започна да сече клоните и цепи пъновете на място. След това плътно да подрежда подпалките и цепениците в каруцата.

Напълни я догоре, поотупа доволно длани от добре свършената работа. След като разтовареше в къщи, щеше да се върне да събере и напълни още една каруца и така можеше вече спокойно да чака идването на лютата зима.

За да не се увеличава товара допълнително, не се бе покачил върху подредените дърва, а с поводите в ръка вървеше пеша от дясната страна на каруцата. По обратния път към селото нейните колела скрибуцаха шумно по неравностите на тесния коларски път.

Конят теглеше препълнената каруца с видимо усилие. Когато предните колела хлътнаха в една дълбока колкото дървено корито дупка, най неочаквано спря да върви. Не се и опита да напрегне силите си, за да измъкне каруцата от нея.

Човекът също спря. Потупа разбиращо и успокоително с длан запотения му гръб: Добре. Хайде, почини си малко и да тръгваме! Вече сме минали

половината път.

Изпуши една цигара и след десетина минути подръпна поводите и подвикна: Дий! Дий!

Въпреки подканата и болезненото впиване на мунщука в устата от енергичното дърпане на поводите, конят не поиска да потегли.

За да помогне за излизане от дупката човекът опря рамо в задницата на каруцата, натисна и опъна поводите докрай. Дий, дий! Хайде, хайде! Напъни се и след още малко път ще сме си у дома – за пореден път подкани коня той. Ала колкото и енергично и настойчиво да опъваше поводите и да викаше, конят не помръдваше и сантиметър напред. Копитата му сякаш се бяха сраснали със земята. В желанието си да се освободи от примката на поводите, той само пръхтеше силно, въртеше глава нагоре, надолу и встрани, от нейните движения гривата му се люлееше във всички посоки, а от окървавената му уста от дълбоко врязаният в нея метален мунщук започнаха да капят мехурчета розова пяна...

Упорството му да не иска да се напрегне и да потегли започна да ядосва човека. Вече половин час буташе с рамо отзад, а конят си стоеше с впити в земята копита и каруцата си оставаше неподвижна.

Опита отново с добро – погали с длан врата на животното, потупа го по гърба...Отново залепи рамо отзад, отново задърпа поводите и завика: дий, дий!, ала напразно. И в следващия половин час не успя да го накара да потегли.

Тогава вече раздразнението на човека премина в открита ярост. Друг път се бе случвало конят да тегли и по-тежко натоварена каруца... Сега явно Едноокият, въпреки че беше кон, се бе заинатил като краставо магаре на лед и не искаше да се опита да направи дори и една крачка напред!

С едната си ръка човекът опъваше поводите докрай, а с другата ожесточено започна да го удря с пръчка по ушите и гърба...

Едноокият продължаваше да пръхти бурно, да върти трескаво шия и да тъпче на едно място, без да поиска да поеме и сантиметър напред. В съпротивата си настръхналото му тяло се тресеше цялото и се опитваше безуспешно да се измъкне по някакъв начин от оковете на каруцата...

След канонадата от удари по едно време пръчката се счупи в гърба му и това допълнително вбеси човека. Мамка ти и инат, кьорчо!- започна да ругае той - Номера ли ще ми правиш сега?! Измъкна изпод натоварените дърва брадвата и започна да го налага с дръжката й...

Едноокият пръхтеше и цвилеше все по-високо от новата и по-силна болка. Тялото му се затресе още по-буйно, а краката му бясно заритаха на място. В един момент едно от задните му копита успя да набере малко височина, да уцели и строши на трески единия ок. Задницата му подскочи облекчено и освободените му два задни крака полетяха във въздуха. Подковата на десния попадна в лявото око на човека...

Той изрева от канската болка и се струполи на земята...

Лекарят не можеше да направи нищо. Окото бе изхвърчало от орбитата си още при удара, а и коста беше разбита на парчета като юфка...

Всички в селото очакваха, че Едноокият, вече започнаха да наричат така и нещастния човек, ще продаде или заколи коня си. За тяхно учудване той не направи нито едното, нито другото.

И през следващата есен едноокият човек продължи отново да държи дръжките на плуга, а едноокият му кон да тегли браздата напред, през зимата продължиха пак заедно да си докарват дърва за огрев, а през пролетта и лятото не спираха да извозват с каруцата узрелите плодове и зеленчуци от градината....




Гласувай:
2



1. knigolubie - Напишете мнението си!
07.12.2013 09:45
Много моля този, който гласува, че не харесва даден текст, да бъде така вежлив да даде обясненията си!
Или просто да си намери друго занимание.
Тук сме възпитани и мислещи хора.
Благодаря!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 2011536
Постинги: 1509
Коментари: 722
Гласове: 4262
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031