- Моля те да се представиш по най-приятния за теб начин!

- В името ми два ангела търсят баланс. В поезията, която създавам, ме вълнуват историите, а в прозата ме връхлитат поетични отклонения. Времето е единственото, което не мога да балансирам – то често не стига за множеството задачи, камо ли за приятна среща на чаша кафе.



- Книгите за теб са...

- Част от живота, на която напоследък се обръща все повече внимание. Дори забелязвам известни, леко „снобски” отклонения. За мен четенето винаги е било нормален факт и съм била заобиколена от четящи хора. Днес е модерно някой внезапно да открие Стендал или Лилиев и да иска всички да го разберат. Това ми е странно. Обаче е полезно да се „вика”, когато става дума за нов или до момента непознат за България автор.



- Четенето е и възпитание, навик. В твоето семейство чете ли се и синът ти посяга ли към книгите?

- Хората се събират да живеят заедно, защото се влюбват, но остават заедно, защото имат сходни интереси. Да, в семейството ми четем. Синът ми – също.



- Любимите ти автори?

- Много са.


- Имаш ли навик да препрочиташ книги или автори?

- Да, особено книги с разкази или поезия. Не мога да се уморя да чета Чехов или Лорка. Или Вапцаров.

- Кои български поети или писатели харесваш и би ли ги препоръчала на читателите, за да ги открият и те?


- Представи си какво ще стане, ако кажа две-три имена. Не че има значение моето мнение, но хората обичат да сравняват вкусовете си. Бих казала така: класиците всички ги знаем и не е нужно да се препоръчват, а що се отнася до съвременните автори – просто не избягвайте българските имена. Винаги ме е боляло, когато чуя реплика: не чета български автори. Това е обяснимо с девалвацията на критерии за качество след появата на самопубликуването и самоиздаването. Но слоганът „Изберете българското” не може да важи само за храни и вино, нали?


- Защо не четат някои хора?


- Защото нямат навика да го правят. Защото около себе си като деца не са видели никой с книга в ръка. Защото в училището не са открили думата „искам” зад думата „трябва”. Много са причините.


- Любимото ти място за четене?


- Нямам такова. В по-общ план – у дома.


- Ти пишеш хайку, поезия, къси разкази. Вече излязоха и два твои романа. Написването на роман твоя мечта ли беше или историите не можеха да се разкажат по друг начин?

- Не съм отглеждала подобна мечта. Но се случи. Сега в главата си имам повече идеи за романи, отколкото за каквото и да е друго, но времето е страхотна спирачка. Така че късите жанрове определено са по-благодатни за написване.


- Догодина какво да очакваме от теб: нов роман или сборник с разкази?

- Вероятно роман, но това зависи и от издателските планове на „Жанет 45”.


- Какво е вдъхновението и на какви тайни ритуали "отговаря"...

- Уви, не мога да го провокирам и нямам ритуали. Идва когато си поиска – с думите и формата си. Общуването с хората или природата определено води до „натрупвания”, но кога и как ще пламне фойерверкът – не знам. Случва се и да се появи на неподходящо място или в неподходящо време и тогава думите просто си отиват. Искрено се надявам, че са отишли при друг. Това може би обяснява усещането „все едно съм го писала аз” при четене на чужд текст.


- Опиши ни твоето местенце, където пишеш. През прозореца се вижда...

- Нямам такова местенце. Ако общо кажа „пиша у дома”, то през прозореца ми се вижда стената на панелен блок. Не е романтично. Но идват ли думите, които трябва, какво ме интересува какво има пред прозореца?


- Слушаш ли музика, докато пишеш?


- Не. Обичам тишината. Но когато слушам музика изобщо, тя може да ме провокира, да.

- Ако се налага да избираш между разговор с приятели и четене на книга... ще избереш...

- Приятели, разбира се. С книгата мога да бъда и по-късно.

- Любима книжарница? Предпочиташ да си купуваш книги или да ги взимаш от библиотеката?

- Любимата ми книжарница е просторна и светла, с много книги и места за четене, с кафене и няколко тематични етажа. Тя съществува, но не е българска. Иначе всяка книжарница, в която имам свободен достъп до книгите (без въпроса „какво търсите?”) е „моята”. Библиотеката вече не е удобната ми форма на досег до книгата. Аз обичам да притежавам нещата, с които животът ми е уютен и това се отнася и до хубавите книги. Може да е електронен вариант, не е нужно да е книжно тяло, но искам – когато пожелая, денем и нощем – да мога да почета.

- Мечтаеш ли да се срещнеш с някой писател и да изпиете по чаша, две любимо питие?

- Бих искала да живея във времето на някои писатели, но то едва ли е било по-вълнуващо от днешното. Ето, преди няколко дни се запознах с писателя Христо Карастоянов, който ме представи като автор пред ямболската публика. Изпихме по чаша и прекарахме часове, в които той повече говореше, а аз повече слушах. Беше ми уютно и хубаво.

"...но кога и как ще пламне фойерверкът – не знам." - и при мен е така. И аз такаааа се учудвам, когато препрочитам след време своите творби: нима аз написах това? То ест се отваря прозорчето в небесната кутийка за идеите и капка по капка ми влизат в главата, а аз само записвам и от капките се получава изворче или някой път и река.... Чудеса!