Постинг
12.12.2013 06:04 -
Василка Петрова-Хаджипапа: Любовно
КРЕХКА СТЕНА
Къде ли отива времето,
загаснат ли на миговете светлините
и своята опашка щом задърпа
миналото,
наречено живот.
Като лъчи невидими,
трептения ласкави
пресича то стената крехка,
там дето дъхът ни
се смразява.
И после се подрежда
по ред,
величие
и болка
и чака ни да го настигнем.
ЛЮБОВНО
Спускам се
в зелената пещера на съня.
Потеглям по течението
на подземната река.
Плувам безшумно и трескаво
по червената река към сърцето.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4338
