Постинг
16.12.2013 06:00 -
Петър Павлов: Камъчета в джоба
МУЗИКА НА ВОДАТА
Чувам водата, която се стича по теб.
Тя те прави да блестиш като слънце,
което мога да докосвам с ръцете си.
Водата се стича по косата ти,
където мога да вдишам най-любимия аромат,
запазил твоята млада нежност.
Тя отнема умората от раменете ти
и аз ги целувам в безвремието на нощта.
Водата се стича и по гърба ти.
Там, където най-много обичам да те галя.
Тя отмива делника от ръцете ти,
прави ги грациозни – като балерини.
Водата притваря очите ти, стича се по лицето ти
и всяка капка изживява пътя на моята целувка.
Устните ти се отървават от думите,
упоени от магическия шепот на любовта.
Водата милва гърдите ти
и ме кара да онемявам, докато ги гледам.
Тя смъква от тялото ти погледите
заедно с кощунството на дрехите.
Всяка капка е приказка за свободата,
написана специално за теб.
Водата тече и те облича в своето великолепие,
а аз се унасям, заслушан в нейната мелодия.
КРАЙ МОРЕТО
Камъчета в джоба.
Вълни, гонещи изчезващите ми стъпки.
Гларус, неподвижно съзерцаващ морето.
Пеперуда, криеща се в синьото вълшебство.
Непреходно непостоянство!
Намирам вдъхновението в музиката на водата
и се опитвам да извикам в ухото на вятъра:
“Подари ми мига и ме остави да се самозабравя!”
От стихосбирката му "Камъчета в джоба"
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4333
