Постинг
27.12.2013 06:00 -
Илеана Стоянова: Прекалено късно
МОЛИТВА
“о , Господи,
завий ме в твойта дреха! “ –
молих се в храма
за полета на черешовите цветчета,
за корена в почвата
за сълзите на дъжда в езерото;
за ръцете които изтичат в земята,
за децата ми , за баща ми,
за залък живот;
за напусналите ме скъпи хора,
за ръката ти молих,
и все още да имам думи
– ангели с нежни наметки…
бях инструмент,
някой друг после записа моите песни.
ПРЕКАЛЕНО КЪСНО
прекалено късно идва радостта –
свита на руло душата
като лист хартия крехка, зъзнеща плътта,
а нощта прецежда в цедката на мрака
няколко звезди.
прекалено късно идва радостта –
като цвят хербаризиран
и крилце от пеперуда
между листите на стара книга
в скрин мухлясъл,
счупена ключалка
и изгубен ключ.
***
Поезията:
“не ме заменяй с друго, не ме губи
като дребна монета в скъсан джоб!
близостта щом избяга от дланите като заек
пада нощ в запрашената ти душа.”
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4325
