Постинг
01.01.2014 06:00 -
Стефка Тотева: Понякога съм просто птица
Черен лебед
Понякога съм повече човек,
Понякога съм просто птица
Превърнах се във черна мисъл,
и хората отдръпват се от мен,
но добротата ми надушва кучето.
Застинала между живота и смъртта,
понякога съм всичко онова,
което си очаквал да се случи...........
А всъщност просто съм стихът,
Останал неизречен помежду ни.
Когато се прибирам в къщи
На студената улица
музикантът очаква да се стопли
от звън на монети.
Старица предлага чорапки за бебе,
което някога е родила...
С евтин вестник ви среща
жената зад ъгъла.
Мъжът продава за лев
обичани свои книги....
Подрежда саксии с цветя старецът,
изгубил тази, която ги е отглеждала.
Сакатият – с празна кутия пред себе си,
хванал с ръце главата си.
Духът ми превръща се в куче
и бездомно присъства в пейзажа...
Търсене
За този блог
Гласове: 4262