Постинг
07.01.2014 06:00 -
София Папазова: 7 Маслинови цвята
Откъс от книгата
Кардинално
Седем утвърждения Самуела повтаряше всеки ден на себе
си, за да гради с много любов хармонията в живота си, за да
се пребори за собственото си щастие и да намери себе си,
след като повече от година я нямаше на този свят.
Primo* – Събуждай се с усмивка и благодарност, за всич-
ко, което имаш! – И тя го правеше, защото знаеше от дядо
си, че животът е като огледало. Усмихнеш ли му се и то ти
се усмихва. Да си жива, да се събудиш в дома, в който жи-
вее детето ти, да видиш света в очите му, да си здрава, за да
станеш от леглото и да изживееш деня с радост от самото
съществуване, с наслада от малките удоволствия, с дихание
от добре свършена работа е безценна привилегия и Самуела
вече знаеше това. Si chiude la porta, si apre il portone*, каз-
ваха хората, може би пред нея сега се отворяха двери, през
които да навлезе в новия си живот.
Secondo – Недей да съдиш! – Тя вярваше, че има някой от-
горе, който наблюдава всички, че той следи всяко едно дви-
жение, действие или мисъл, изпълващи въздуха наоколо. Че
той е този, който ще съди някога постъпките на всеки. Не тя.
Самуела се убеди в това, че всеки постъпва в живота така,
както собствените му възможности позволяват в определена-
та ситуация. Дори и да стори добро, дори и да нарани някого
– това е той, това е същността му, такива са действията му.
Въпрос на вътрешна сила е да не допускаш нечии действия
да те наранят. Да не приближиш някой толкова близо до себе
си, че деянията му да те обиждат. И каквото и да ти казва,
както и да те нарича, никога да не отвръщаш, да мълчиш и
да отминаваш с достойнство. Когато Козимо, когото няко-
га мразеше с цялата си душа и съзнание, се опитваше да я
обиди, наругае или унижи отново, част от нея се бунтуваше
вътрешно, изгаряше от желание да отвърне, да отмъсти, да
проклина. Но това бяха вече затихващите гласове на онази,
наранената част от душата ѝ, която беше останала в минало-
то. Израсналата Самуела вече успяваше да се удържа. Ново-
събраната ѝ душа оставаше в абсолютен баланс, каквото и
да чуеше. В тези моменти усещаше колко силна и спокойна е
станала, колко е недосегаема и това ѝ носеше несравнимо с
нищо друго, вътрешно удовлетворение. То беше наградата за
постигната устойчивост, за нейното въздържание. Заслуже-
ната награда – великото състояние на спокойствието.
Тerzo – Прощавай! – Да, тя се опитваше да прости. Да
прости на Козимо за ужаса от последните години. Да прости
на майка си за онези, запомнените още от детството ѝ случ-
ки. На живота – за всичко, което ѝ поднесе. Самуела искаше
да прости и на себе си за това, че изобщо бе допуснала да
стане жертва, за това, че пропадайки на дъното, тя не бе го-
дна майка за Федерика. Но тя не искаше това да е прошка
само на думи. Тя се стремеше към дълбоко и пречистващо
опрощение.
Quarto – Не очаквай нищо от никого! – Тя вече знаеше,
че когато живееш без очаквания, няма да изпитваш разочаро-
вания. Разбра, че никой не ѝ дължи нищо. Че сама трябва да
гради щастието и живота си. Ако не го направи тя, няма кой
да го стори вместо нея. Мечтите не се сбъдват сами, просто
защото си видял падаща звезда или си намерил четирилист-
на детелина. Те се постигат. Достигаш до тях със старание,
вяра и много труд. За Самуела животът беше едно постоян-
но изкачване. Тя вървеше или по лек наклон нагоре с бързи
крачки, или по силни стръмнини с по-бавен ход, равномерно
дишане и с постоянство, изкачваше стълби, отброявайки стъ-
палата и затвърждавайки ценностите си. Колкото и трудно да
беше това пътуване, знаеше, че гледката от върха щеше да ѝ
се види прекрасна, и това я вдъхновяваше да върви напред.
Quinto – Създавай! – Тя намираше утеха в творчеството.
Отдаде се на работа. Чертаеше по повече от 10-12 часа на
ден. Без почивен ден. Искаше съзнанието ѝ винаги да е анга-
жирано с идеите ѝ по проектите, над които работеше, за да
не си позволява да мисли за нещата, които липсваха в живо-
та ѝ. Рисуваше и успяваше да продава картини. Пребоядиса
и освежи стаята за гости в къщата на майка ѝ и си устрои
там ателие. Бюро с компютър, отрупано с папки с чертежи,
статив и рафтове с подредени по тях бои, шкаф за картини,
тон колони, които разпръсваха музика, избрана от YouTube.
Всичко това създаваше приятна, творческа атмосфера, вдъх-
новяваща и зареждаща с много енергия.
Sesto – Обичай себе си! – За първи път в живота си Саму-
ела опозна истинската си същност и усвои принципите на
здравословния егоизъм. Разбра, че първо трябва да се научи
да цени собствената си душа, светоусещане и нужди и чак
след това ще може да бъде човек, с когото другите ще искат
да контактуват.
Settimo – „Следвай блаженството си и животът ще
ти отвори врата дори там, където има само стени!“ –
Самуела наложи на себе си хигиена на живот, хигиена на
мислене, хигиена на общуване и това беше един градивен
процес, различен от деструктивната, натраплива „хигиена“,
от която тя страдаше неотдавна. Новият ѝ начин на живот
даваше приоритет на всичко онова, което ѝ носеше наслада
и игнорираше всеки дразнител. Тя се хранеше с това, което
обичаше, правеше това, което ѝ носеше удовлетворение, об-
гръщаше се с хора, които обича и които я зареждаха с пози-
тивизъм. Преоткри рок музиката. Гледаше филми, на които
да се смее с глас. Четеше стойностни и поучителни книги.
Спортуваше. И сякаш всичко това се превърна за нея в един
своеобразен ритуал, който я обгръщаше в някакъв защитен
слой въздух. Постепенно неправилните хора изчезваха от
ежедневието ѝ. Те или вървяха на отсрещния тротоар, или
идваха, когато тя си беше отишла, или ѝ звъняха когато тя
разговаряше с друг и телефона ѝ даваше зает сигнал. Всичко
негативно остана настрана – тъжните филми и романи, дра-
матичните балади, сълзливите истории по форумите, нечие
кисело настроение или начумерен вид. Всичко това беше на
друго място, по друго време и надалеч от душата ѝ.
--------
*Първо (итал.) Следват числителните редни на италиански – вто-
ро, трето… до седмо. (Бел. ред.)
*Затваря се една врата, отваря се един портал (итал.)
Подписвам се под всяка дума. И при мен е така! И животът стана съвсем друг: радостен и светъл!
Пожелавам на всички да отворят душата си за тези дълбоки знания и да видят светлината в сърцето си, която ще оцвети всичко наоколо!
цитирайПожелавам на всички да отворят душата си за тези дълбоки знания и да видят светлината в сърцето си, която ще оцвети всичко наоколо!
Търсене
За този блог
Гласове: 4325
