Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.01.2014 06:00 - ЧЕТЯЩИТЕ ХОРА: Петър Павлов
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 1784 Коментари: 1 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
          
                      
                                                  image




- Моля те да се представиш по най-краткия или приятен начин.

- Казвам се Петър Павлов. Мога да бъда намерен по планини и стихове. Оприличавам се на дърво – обработено, полирано, лакирано и подарено. Не съм съвършен, но повече от това не може да се направи. Сега съм най-доброто, което е могло да се постигне с мен. … И такъв се харесвам!


Как се съчетава професията ти със страстта към книгите и писането?

- Бил съм програмист. Това е като при спорта – след 35 годишна възраст ставаш администратор. Сега имам фирма за ИТ услуги, която ми дава необходимото свободно време за четене и съзерцание. Писането е като неочаквано зашеметяване – вдъхновението може да те сполети навсякъде и остава само да запишеш думите. После забравяш думите. Остава само чувството. Някога се криех в книгите. Това беше форма на нирвана. Когато четях, шумът на мислите утихваше и мозъкът ми си почиваше. Сега чета за удоволствие. Повече пиша и споделям. Намирам щастието в подаряването на щастие.



- На 26 януари е премиерата на стихосбирката ти "Камъчета в джоба". Как се родиха тези стихове и продължаваш ли да пишеш? Опитваш и проза...


- Пиша от малък, но това винаги е било подражание на някой автор, който ме е впечатлил. Най-вече символистите. Едва от 5 години намерих себе си. Първото стихотворение, което залегна в „Камъчета в джоба“ е написано на брега на морето, на един пуст плаж, където бяхме само аз, Вятъра и един гларус. После дойдоха планините, пътуването и накрая любовта завърши всичко както и трябва да бъде!

Моите стихове не са мои. Те принадлежат на хора, емоции, събития. Вдъхновението се събира и прелива върху хартията. Аз съм просто един разказвач.

Продължавам да пиша всеки ден, когато музата ме посети, разбира се. Идването й се предизвестява от един много специфичен шум в душата. Всичко почва да звънти и енергията минава на друго ниво, където да местиш планини е фасулска работа.


- Радваш ни и с прекрасни хайку! Кога написа първото, помниш ли?

- Хайку е прекрасен стил. Прилича ми на малка, ювелирна карета, която може да бъде разгледана в детайли само под лупа. В каретата няма нищо излишно – тя е съвършена.

За хайку аз съм в предучилищна възраст. Още уча буквичката „А“. За това, за да не „петня“ името съм кръстил моите произведения „Хай–кю“.

Когато бях в казармата, потопен в безумна грозота, се научих да намирам красивото в цвете, песен на птица, луна, звезди, изгрев… така е и в хайку. Моментът идва, отсяваш пясъка и на дъното остава да блести люспа злато.


- Писането за много хора е терапевтично занимание и по този начин те храносмилат собствените си проблеми. А за теб?

- Не искам да натоварвам хората със своите проблеми. Предпочитам да им споделя своето щастие. Това е писането за мен – споделяне. Споделянето на щастието има много по-силен терапевтичен ефект от споделянето на проблемите. При първото ставаме съпричастни към нещо красиво. При второто товарим допълнително другите с негативни емоции. Искам да заразя другите с оптимизъм, че красотата е възможна.


- Книгите за теб са...

- Книгите за мен са прозорец към света, който сами сме си измислили. Те могат да бъдат опиат, наркотик, оръжие, бягство… Но могат да бъдат и знаме, вълна, вятър, свобода или щастие. Ние избираме.



- Четенето е възпитание и навик. В твоето семейство четеше ли се?

. Пра-пра дядо ми е имал библиотека от 3 500 книги, подвързани с кожа. След 9-ти Септември той е убит, книгите са изгорени, а от кожата са си направили обувки. Сега библиотеката ни е по-голяма, възможностите за достъп до книги също. Винаги съм чел много. От някой книги съм вдигал температура и не съм спирал, докато не ги прочета до край.


- Как подбираш какво да четеш? От какво се влияеш?

- На първо място бягам от книги, на които пише „бестселър“.
По същия начин се спасявам и от книги с разголени жени върху тях.
Чета всичко без криминалета.
Влияя се от споделеното с приятели. Те ми препоръчват нещо, после аз и така, винаги имам купчина за четене.
Влияят ми също други поети. Много съм впечатлен например от Петър Чухов.


- Какво четеш в момента?

- Хайку, естествено!
Людмила Холодович. "Хайку. Антология" Японски тристишия.


- Препрочиташ ли определени книги?

- Разбира се!
Най-много пъти съм препрочитал „Пътеводител на галактическия стопаджия“ и веднага след това – „Билбо Бегинс или до там и обратно“. По няколко пъти съм препрочел Толстой и Достоевски.

- Имаш ли си любимо място за четене?

- Обикновено чета в леглото. Най ми е уютно.


- Български автори, които са ти любими и пожелаваш и на другите да ги открият?

- Снежана Живкова има прекрасна стихосбирка.
Петър Чухов ме радва с оригиналността си.
Мария Донева е по детски съвършена!


- В дома си разполагаш ли с бюро, където съчиняваш хайкуто или стиховете? Какво се вижда от прозореца ти, ако си склонен да ни опишеш.

- Поради професията си използвам постоянно електроника. Наложил съм си да не използвам хартия, само в краен случай. Така казвам на гората, че я обичам.
Пиша навсякъде. В телефона си, в компютрите, по таблети, на гари, в планината, в рейсове, докато спя, в работата, записвам се на диктофони – както дойде. То не пита. Прелива и не може да бъде спряно. Ако не го запишеш си отива безвъзвратно.

От прозореца ми се вижда един плаж. Преди залез. Има само една палма. До нея танцува една жена. Извън времето. Извън измеренията. Противно на нормите. Тя е усмихната. Върти се безгрижно под ритъма на музиката.



Стиховете приличат на фотографии.
Те отразяват миг красота.
Думите са картините на душата,
които вдъхновението кара да заблестят
с неземни цветове за тези, които имат очи да ги видят.

И както не търсим отделните точки в една снимка,
а идеята, която тя предава,
така и в поезията можем да намерим
вълнуващия смисъл на "заснетите" чувства отвъд думите,
служещи единствено като носител на споделеното.

Емоциите предизвикват у нас усещане за безвремие.
Ако можехме да живеем само в стиховете
и в уловените от фотоапарата мигове
ние щяхме да бъдем вечно млади!



- Мечтаеш ли да се срещнеш с някой писател и да изпиете...каквото ви се пие?

- Мечтая да срещна всеки, който се вълнува от красотата и да получа подарък, част от тази красота. Тази мечта ми дава сила и смисъл да живея. Тези срещи са много редки и опиващи. Няма по-силен алкохол. И най-важното - колкото и да изпиеш от него не боли глава.







Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. blondinkas4uk09 - Присъствах на представянето на стихосбирката вчера (26 януари),
27.01.2014 18:14
беше просто... страхотно! Изключително позитивно и зареждащо събитие! Пожелавам здраве и вдъхновение на Петър и другата година по същото време - пак (предишната си стихосбирка представи на 26 януари 2013) :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 2001528
Постинги: 1504
Коментари: 715
Гласове: 4243
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031