Постинг
23.01.2014 06:00 -
Анелия Гешева: Дребните вещи, които ме правят нормална
***
Като в градина есенна по здрач,
когато и алеите са пусти,
като последен бавен минувач
тъгата ни обхожда всяко чувство.
Листата на копнежите мете,
грижливо ги събира до бордюра -
тъгата е с обувки на дете,
което между пейките се щура.
Обречено е всичко на разпад:
разпада се на съчки светлината,
за себе си тъгата търси свят.
А някой търси пристан за тъгата.
ПАСТЕЛ
Дребните вещи, които ме правят нормална:
чашата, двата ми пръстена, телефона,
днешният вестник, запалката, химикала;
ясната мисъл: „изключих ли всъщност котлона?”;
дребните сметки, приятелите, кафето,
мократа песен под душа, студеният гребен;
дребният факт, че сърцето ми дава „заето”
и не иска, изобщо не иска да чуе за тебе.
СТАЯ
През прозореца с мъка се провират безсмислени дни.
Бях ли някога там? Бях ли в тази постеля?
Бели паяци върху голите ми стени
от студени мъгли са изплели студена дантела.
Бях ли там? Аз ли бях? Или поглед внезапно зелен
прекоси по перваза сънлив огледалото мътно,
от стъклото се плъзна и потъна дълбоко във мен.
И сега съм безсмъртна.
До невъзможност безсмъртна!...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4316
