Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01.2014 06:00 - Иван Габеров
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 1712 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 24.01.2014 13:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
             
               image


              Драгомира Иванова





           Писателят Иван Габеров


Любовта е алхимията на живота



Време е светът да стане по-добър и хората да се издигнат като същности, казва търновецът

В най-новата си книга „Алхимията на живота. Притчите на последния” писателят Иван Габеров се опитва да обясни кръговрата на живота и причините, довели до кризата в съвременното общество. „Кого обичате? Как обичате? Какво обичате в себе си? - това са въпросите, които най-напред трябва да си зададем. Това е отправната точка, която Исус винаги е давал на хората”, казва пред „Преса“ търновският писател. Изданието е разделено на три големи части – любов, вяра и упование, а в тях са изведени като акценти 110 притчи. В книгата Габеров споделя идеята, че само осъзнаването на всеки един от нас може да доведе човечеството до един по-добър свят. „Време е светът да стане по-добър и хората да се извисят над биологичното и социалното – като същности. Истинското щастие може да намерим само в сферата на чистата духовност. Човек трябва да има възможност да се събуди, да погледне към слънцето и да пожелае успех на себе си, на семейството и страната си. Да се опита да бъде малко по-добър, по-щастлив и по-осмислен.“
Авторът се опитва да реабилитира учението на Исус за любовта като учение за единството, което е характерно за Изтока и обяснява кризата в обществото и подмяната на ценностите като резултат от неправилното ни отношение към християнството. „Ако Христос казва „Обичайте Бога и ближния както себе си“, то християнството акцентира не на любовта, а върху греха и срама. „Това практически унищожава идеята на създателя“, изтъква Габеров. „Затова е важно да се говори за любов, а когато човек върши нещо от любов, той е пълновластен да твори. Точно това е любовта - енергията на случването. Подтиснати ли сме от опасността да бъдем съдени от представите си за Бога, то ние се държим сякаш той не съществува, все едно, че е продукт на личните ни предпочитания.

Бог е любов

Но и единство. Той е в нас понеже и ние сме в него. Бивайки другото лице на идеологията – т.е. подсъзнание на държавата – религията се възползва от една голяма измама; тя ни внушава, че ние сме априори греховни и че имаме придобита с рождението си неотмиваема вина. В същото време Исус казва: „Аз дойдох не за да съдя света, а за да бъде спасен чрез мене”. „И докато Исус обяснява какво е любовта, в същото време има текст на така наречения апостол Савел, който обяснява какво не е любовта. Това означава да изземеш божието намерение, да го пречупиш Според човешките си представи по начин, по който то да бъде оръжие срещу другите. Оттук идва и неправилното ни отношение към християнството. С това разнищване на разликата между любов и догма започва и моята книга”, споделя Иван Габеров: „Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби, ще бъде възлюбен от Отца Ми, и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си нему”. Йоан 14:21. «В този стих се споменава четири пъти думата любов по различен начин. В него няма църква, няма вина, няма грях. Има само любов.”
Габеров изтъква, че никой и нищо няма право да умножава страховете ни. Той призовава да се обърнем към себе си, защото само там сме насаме с Господ и само това „вътре” може да ни помогне да си спомним кои сме всъщност. „Проблемът е, че отдавна не сме поглеждали навътре. Все по-рядко си задаваме въпроса

кои сме и защо сме тук.

Живеем с идеята за греха и срама - основния инструмент, чрез който църквата като подсъзнание на държавата се опитва да осъществи тази административна преса върху нас като личности. Нима съществуваме толкова хиляди години само за да приемем, че сме грешни, за да сме виновни, да бъдем наказани? Тезата за греха обезсмисля живота, категоричен е авторът на „Алхимия на живота”. „Океанът съществува заради теб и ти си смисълът, заради който целият този океан го има.” Той добавя, че именно неговите родители са го научили, че мъдростта на живота е по-дълбока от очевидната на пръв поглед и в нея открива много повече, но трябва време. "Това съзерцание на нещата съм го научил от тях. Защото имах време да мисля и те ме оставяха да мисля. Имаха доверие в мен, както аз в децата си. Получих много добър личен пример, с отдаденост към семейството, с това да бъдеш лоялен към близките си, да успяваш за сметка на някой, с факта, че приемаш нещата от живота и търсиш мъдростта в тях и се опитваш да ги изпълниш със съдържание, и да негодуваш от това, че не ти стига".

„При мен

писането е като вид спомен

на истинското божие намерение”, споделя авторът. Пиша с желанието да си спомня кой съм.” Аз съм последният, казва още търновецът, чиято мисия е да накара другите да тръгнат по пътя на любовта и доброто без страх.
„Понякога ни се струва, че ежедневието отрича любовта и го замества с нагона, но навсякъде в основата на всички неща, дори на тези, на пръв поглед да не ни харесват, е любовта. Любовта е толкова многоизмерна, че анализирането изисква постоянство, усилия, доверие. Прерастването на страховете в наджеда; израстването на наджедата във вяра; синергията на вярата и надеждата в любовд – това е алхимията на живота. Любовта компенсира и надеждата в любов – това е алхимията на живота. Любовта компенсира всичко онова, което ни се струва, че тежи в живота тя е решението на всяко уравнение с повече неизвестни; именно така любовта се превръща в баланс между нас и битийното ни съществуване; по този начин се постига единството на живота, завършва авторът.


            






Гласувай:
2
0



1. fumiko - Умният човек с дълбока душа и освен ...
24.01.2014 08:40
Умният човек с дълбока душа и освен това и мъж! Има все пак чудеса по света!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1096629
Постинги: 1157
Коментари: 516
Гласове: 1407
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829