Постинг
30.01.2014 06:00 -
Виолета Воева
Въртележка за двама
Пред нас е пътят - извита от земята до небето древна спирала, с изронени серпантини и опасни необезопасени завои. Движим се без пътна карта или стар атлас, нито имаме спомени от минал живот, за да видим края му.
Пресичаме въздуха, без да се съобразяваме с цвета на светофара отсреща. Следваме само северния вятър, който с ударите си го разсича и пейзажите отсрани, като узрели шушулки от две различни вселени, се отварят, а зърната им се пръскат и тук, и отвъд. Под този упорит метеорен дъжд, постепенно битиетата се смръчават и вече са неразличими.
Този жив кръг ни разкарва, като детска въртележка, и от ляво на дясно, и обратно, а после - отново, и отново в същия ред, докато ни се завие свят и паднем двамата, замаяни в вдигнатата до небето пушилка.
Да се изправим, мили и да продължим да се движим по набръчкания от стъпки свят, хванали отново под ръка светлината.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4331
