Постинг
04.02.2014 06:00 -
Петя Глеридис: Къса проза
Скорпионска опашка
Страхотна си тук! Ти си. И не си. Очите ти...
***
Докато изкачвахме стъпалата, си мислех за Шопен. Как Юлия го подчиняваше на волята си и го разливаше навсякъде. За смъртта й, за това място, сега безводно, което крещеше за присъствието й. Нещо странно се разтлало в нея, превзело я и край! Мислех си за жизнеността й – Райско пръскало, Ниагара. Като невъздържаната й коса. Непослушни къдрави точки, трънчета, талази. „Омразата се инвагинира” – обичаше да цитира другата Юлия и в крайна сметка я беше заченала. Липсата на любов.
- Влизай!
- Не проумявам как издържаш така! Не се ли чувстваш ограбен? Като скала, която стои на брега и вълните се блъскат в нея и я отмиват, и я галят, и се вмъкват в пукнатините й, и замръзват, и я стоплят, и я зареждат, и ...Не те ли разбиват на пясък, на сол? Идват, оставят намек за себе си и си отиват. И пак, и пак...
- Така е, Мира...Самотно е, но творецът...
- Сигурно е ужасно да се влюбиш в шестнайсетгодишно дете...
- На седемнайсет е... ама как ...?
- Брадата ти... косата...жертвоприношения...
- ...Задушавам се. Имам нужда да я гледам, а все едно, че ме поглъща мрак. Засмуква ме. Затварям се тук с “The Dark Side of the Moon” и вия. Хората си заминават от света, когато почувстват, че не са обичани. Ю...
- ...беше много чувствителна. „Скорпион”. Също като Ина.
- Абе, ти каква си? Врачка? Вещица?
- Ина не е твоята Мина, Лора по - скоро. Пак „Скорпион”. Мина е „Рак”. Без опашка. Като мен. Знаеш ли, Ая е нарисувала нещо невероятно - дървени стълби, които водят към небето!
- “Stairway to Heaven”?
- Не, всъщност са дървени стълби, но завършват като клуп накрая със струйки светлина. Приличат на скорпионска опашка. Която пада върху теб, просветлява те, пробожда те, души те. Като очите на Мина, като очите на Лора...
- Мира... стой мирна...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4316
